Проф. Калин Янакиев: "Св. Синод трябва да отговори позитивно на македонската църква"

В писмо от 9 ноември 2017 г. Македонската православна църква е готова да признае Българската православна църква за "църква майка" и така да получи самостоятелност. Също така моли София да посредничи пред останалите поместни църкви, за да бъде призната. В България това предизвика обществена еуфория, както и кампания на видни журналисти, учени и интелектуалци в подкрепа на писмото. Специалистите по църковно право и православен канон обаче не са единодушни как трябва да постъпи Светия синов. "Капитал" потърси за коментар проф. Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Какво е точно състоянието на македонската църква?

- МПЦ е обявила самоволно автономия от Сръбската патриаршия - автокефалия или пълно самоуправление, още през 1967 г. Това не се признава от СП, МПЦ не е призната като автокефална и от останалите поместни църкви. След като Македония се отдели като самостоятелна държава, сръбската църква опита да направи свое просръбско поделение на нейна територия, но то се увенча с пълен неуспех. В Македония СПЦ няма никакви поддръжници, и то до такава степен, че епископът, който ръководеше поделението, беше буквално принуден да напусне държавата.

Над 90% от македонците са част от МПЦ и страдат от това, че не са признати от останалия православен свят.

Какво представлява обръщането на МПЦ към БПЦ?

- МПЦ се обръща с писмо към Българската патриаршия, в което има две ключови неща. Първото е, че моли, макар да не ползва този глагол, БПЦ да придобие статут на нейна църква майка, т.е. църква, създала църковността на тази територия, която е имала старшинство. И като я признае за църква майка нашата в замяна на това да установи с нея евхаристийно общение. Евхаристийно общение ще рече възможност за съвместно служене на литургии, на евхаристия, между българските и македонските епископи и свещеници.

Всъщност влизането в евхаристийно общение с МПЦ означава признаване на нейния автокефален статут. Но в македонското писмо има още една точка, в която БПЦ се призовава да вземе инициативата в разговора с останалите църкви, които да я признаят.

От най-строго канонична гледна точка църква майка на МПЦ може да бъде сръбската, тъй като до най-последно време, до оттеглянето от МПЦ през 1967 година е била под юрисдикцията на Сръбската патриаршия. Тя не иска да й даде такъв статут поради техни си националистически съображения. А македонската църква след дълги размисли е решила да се обърне към нас, защото има определени исторически основания и БПЦ да бъде нейна църква майка.

Какви са тези основания?

- Седалището на МПЦ, на нейния архиепископ е Охрид. Даже официалното наименование на МПЦ днес е "Македонска православна църква - Охридска архиепископия."

А Охридската архиепископия е възникнала още през 971 година т.е. в Средновековието, когато византийският император Ян Цимисхи завладява Северната част на България и тя пада под византийска власт. Дотогавашната българска автономна архиепископия, която е била в Доростол, започва да се мести. Тя се мести, следвайки навлизането на Византия. Мести се на различни места, включително и Сердика за известно време. И накрая се спира в Охрид. Там е последното седалище на българските архиепископи от Първото българско царство.

Малко по-късно Василий Българоубиец завладява и останалата част от България, но той не опразва архиепископията в Охрид и тя остава автономна архиепископия за цялата българска територия.

След възникването на Второто българско царство Охрид остава на територията на Византийската империя, а България възниква на север от Стара планина. Поради тази причина в Търново се създава архиепископия, която по-късно по времето на Иван-Асен е призната за патриаршия, но Охридската архиепископия, която е на територията на Византия, продължава да съществува и да има автономен статут. Това се случва и след падането на Балканите под османска власт, и то до 1767 година, когато един много амбициозен Константинополски патриарх, реформатор, Самуил I, успява да извоюва, включително от османското правителство, тази автономия да бъде отнета и тя да бъде присъединена към Константинопол.

Така едва в края на XVIII век създадената през X век архиепископия престава да съществува като автономна. До този момент тя е съществувала и през цялото време се е водила "Архиепископия българска", което означава, че МПЦ днес може действително, опирайки се на историята, да се опита да припознае БПЦ като църква майка.

Спорният въпрос е българската или сръбската църква могат да дадат автокефален статут на непризнаваната до днес МПЦ. Сърбите твърдят: "Ние сме, защото ние сме последните, в чиято граница е била МПЦ." Ние обаче можем да кажем - много по-дълго във времето и много по-отдавна македонската църква е била под юрисдикцията на Охридската архиепископия, на която ние сме били предстоятели.

Какво трябва да се направи?

- Въпросът сега е кой път да бъде избран.

Ако ме питате за моето мнение - тя трябва да получи своя автокефален статут. Тя е в същото положение, в което сме били ние от 1872 година, когато ни се налага схизма (и то справедливо, защото се обособяваме по народностен принцип), и отново, когато Константинопол вдига схизмата и ни обособява, което става чак след 9.IX.1944.

Това е от интерес на тази жива църква в Македония - с много вярващи, много повече от 5% вярващи, колкото са в България, църква, която служи на роден език, така че богослужението е напълно разбираемо за хората. Има богословски списания, литература, преводна литература, добре образована църква. Тя страда, че не е призната и е изолирана от останалия православен свят. Съвременните исторически и политически ареали са такива, че обикновено една православна църква съществува в териториите на една независима държава. Македония е независима държава и следователно тя трябва да има призната от останалия православен свят автокефална църква.

Аз мисля, че Св. синод трябва да прояви кураж и да приеме тази протегната ръка. Ако се притеснява да извърши формалния каноничен акт на признаване, може да направи това, което е практически същото, да влезе в евхаристийно общение с нейното духовенство и да декларира, че се ангажира с преговори с останалите православни църкви с цел и те да я признаят.

Възможно е да срещне съпротива от сръбската църква, но няма да се стигне до крайности.

Внушенията, че ако БПЦ признае МПЦ, ще й бъде наложена схизма, са преувеличени и недостоверни. Друг въпрос е, че още една православна църква най-вероятно не би искала да извършим този акт и това е руската.

Защо Руската православна църква да не иска това да се случи?

- РПЦ не иска това да се случи по не чисто църковни, а по геополитически причини. Русия губи позиции на Балканите, губи ги стремително, особено след като Македония пое по път на членство в ЕС и НАТО, отношенията между нашите две държави вървят добре. Русия иска да запази влияние в тази страна и ще го има, ако постави МПЦ в изолация, опитвайки се да я манипулира, и т.н.

Тя няма да се съгласи на това нещо, защото окончателно ще загуби лостовете си на влияние върху Македония. Църквата е единствената, която й остава като невралгичен пункт с неразрешен статут. Освен това разединението между православните църкви устройва геополитически Русия, тъй като придава на най-голямата по численост църква статута на доминираща. Тя може да посредничи между останалите и извършва всякакви комбинации по този начин. Когато една такава врата се затвори, това няма да е в неин интерес.

Би трябвало да очакваме, че висшият клир ще изпадне в много силно колебание. Не е тайна, че повечето наши митрополити са под силно руско влияние. От друга страна, отправеното им предложение от МПЦ е много трудно да бъде заобиколено, неглижирано, замълчано и даже отказано.

Първо, защото това предложение възбужда силни национални чувства у българите. Независимо дали са църковни или не. Второ, образованите хора знаят, че БПЦ действително има право да се обяви за църква майка, защото знаят за Охридската архиепископия.

Какви са политическите или светските последствия от този църковен акт?

- Преведено на политически език, означава следното: с това признаване на МПЦ от нашата, с това обявяване на нашата църква за нейна църква майка се постига освен политическо единство между нашата страна и Македония, се установява и духовно единство, което е раздрано от националистическите десетилетия напрежения.

Ние сключваме духовно единство с тези хора, които са ни единоверни на нас.

Вярно е, че националистическите среди в Македония, които в момента са политическа опозиция, също имат определени критики. Според тях църквата им се предава на българите. В този смисъл едно благоприятно решение на нашия Св. синод ще маргинализира подобни гласове от тяхна страна. Ще покаже, че МЦ е надживяла националистическите дрязги, както и че държавата им възстановява една историческа несправедливост.

Да, ние сме църква майка на МПЦ, доколкото архиепископията й е старата от Средновековието архиепископия на България. Да, тя ни е църква майка. До последния момент тя е била под юрисдикцията на сръбската църква, но това е станало по политически причини, лесни за обяснение.

Поради тази причина смятам, че българският Св. синод трябва да отговори позитивно. А и като вярващ човек, който знае, че православието е наднационално и надетническа религия - защото всички православни, от какъвто и етнос да са, принадлежат към едната свята съборна и апостолска църква, за която самия ап. Павел казва в посланията си: "Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса." Църквата не се дели по етнос. Тя може да се управлява автономно и автокефално, но всички са православни.

Аз като вярващ също така не мога да бъда спокоен, когато една жива, образована църква е в изолация. И то защото определени политически и църковно-политически обстоятелства не й позволяват. Сърбите не искат, защото се чувстват обидени, руснаците - защото няма да могат да се намесват в делата на православните на Балканите, Константинопол може би също ще се обиди, защото като първа патриаршия не е дал автокефалията, знам ли кой още.

Но от гледна точка на християнското братство с това писмо ни е дадена възможност да проявим това християнско братство и да изведем братята си от Македония от тази наложена не по верови, а по политически причини изолация. Ако нашият Св. синод го направи, той ще демонстрира, че се намира на висотата на християнското братство. Но зависи от куража на хората, които в момента живеят и на които Господ е дал кръста да проявят кураж. Ние видяхме в последните месеци, че македонският премиер Зоран Заев е човек с кураж, дори и нашият премиер прояви такъв, сега е ред и на БПЦ да го прояви.

***
Автор и източник: capital.bg

ПОДКРЕПЕТЕ БПЦ КАТО ПОДПИШЕТЕ ПЕТИЦИЯТА ДА СТАНЕ ЦЪРКВА МАЙКА НА МПЦ