Въглен или алангле да бъдат децата по оградата

Как я предпочитате граничната ограда – декоративна или електрифицирана. Да има там нещо или действително да пази на живот и смърт от онова, заради което е построена.
Да може малко дете да я среже с клещи (по Елена Йончева). Или по нея да тече ток и да събираме овъглени сирийчета (по Валери Симеонов).
Преди всичко тази ограда е следствие. Преди нея има причина, заради която да бъде вдигната. А преди да я вдигнем, трябваше да очертаем допустимите граници за спиране на мигрантите – на всяка цена и с всички средства или нека дойдат, пък ще видим. 
Трябваше да уточним какви са нелегално преминаващите границата и какво да правим с тях. Престъпници ли са, ще ги съдим ли и по какви закони, ще ги откажем ли да ни се прииждат с електричество, куршуми и затвор, или ще ги храним с топла супа.  
Трябваше да спорим да има ли задължителен затвор за каналджиите. Даже въобще не трябваше да спорим за това, а само за минималната граница – от 5 или от 10 години да започва.
Щото сега каналджиите рискуват условни присъди и почти няма разлика как ще те хванат – с 10 африканци в багажника или с две крадени бутилки водка под ризата. Ще ти конфискуват бутилките и африканците и ще ти оставят ризата и микробуса. 

{BANNER_ID-3}

Трябваше да преразгледаме какъв съд да се заминава с граничните ченгета, които работят за каналджиите. Дали тази работа не е за военен съд, който пипа по-бързо и по-строго.

Сега пробитите ченгета също рискуват само условни присъди и ще останете изключително разочаровани дори да хванат всички, за които един анонимен колега има информация (по Йончева). 
Трябваше да определим точно правомощията на граничния полицай. Ще го използваме като бостанджийско плашило или очакваме много повече от него. И ще позволим ли разни шпиони да му викат „убиец”, когато използва оръжие срещу неподчиняващи се афганистанци. 
От всичко това можеше да бъде произведена политика, при това честна. И в момента да имаме готов честен отговор – докъде бихме стигнали, за да спрем всеки чужд крак, който нелегално стъпи на наша земя.
Щяхме да имаме циничен, но честен отговор как предпочитаме сирийските деца – алангле или леко препечени. Въпрос на вкус какво напрежение да пуснем по оградата.
Но, разбира се, честно не може да се говори. Трябва да се държим като възпитани европейски лицемери и затова търсим врага зад портата. Затова правим политика от самата порта – колко струва и трябва ли да бъде снимана. И сякаш никой вече не си спомня за какво ни беше нужна.
Върнете се към първопричината през входната врата на собствения си блок. Ако заключващият й се механизъм се развали, а охранителните камери изгорят - ще го съобщите ли на висок глас, за да чуят в най-близката циганска махала. 
Ще им кажете ли – бе, подозираме, че нашият домоуправител е гепил половината общи пари, а с остатъка е купил китайски боклуци, които за нула време се скапаха и сега сме разграден двор.
Това може да е самата истина, но трябва ли да я знаят външните хора. Ако я научат, кой би имал по-голяма полза и кой би нанесъл по-голяма вреда.
Отговорете честно, не като партийци. И честно си кажете как да пазим границата от мигрантите – с всички екстри или по-леко да го даваме. Щото ние точно така го даваме.

{BANNER_ID-4}