Актуално
Бях вдигнала ръце от образованието ни също. За мен бе неприятно да гледам как български професор иска да спи със студентка, която може да му е внучка.
Терминал 2. Защо ме няма.

Читател | 14/11/2017

Моята история е една от хилядите такива истории.  С пълен куфар в едната ръка и самолетен билет в другата, заминах в чужбина, за да продължа образованието си.
 И така пребиваването ми във Великобритания вече втора година върви ръка за ръка с огорчението и гнева, с който отлетях от България.

Огорчението бе заседнало в гърлото ми като бучка и нямаше преглъщане.
Не можех да се примиря със заобикалящата ме реалност, в която остаряващото поколение изнемогва. Поколение, което се моли някой да се смили над него и да го вземе на работа след пенсия. Все пак срамна работа няма… пък и могат да поработят още някоя година…
Не можех да се примиря и с всекидневните ни избори.
Един от които е правото на глас и съзнателният избор той да бъде продаден за пари, защото „няма значение за кого гласуваме, всички са един дол дренки”.
Но гневът, от друга страна, беше последната капка, която преля чашата.
На фона на всички гнусни условия за живот в нашата страна, най-обичам шуробаджанащината! Пуснала корени, тя продължава да съпровожда всички политически „промени“ и отказва да даде шанс за изява на младото поколение.
От всичко това ми се гадеше.




Бях вдигнала ръце от образованието ни също. За мен бе неприятно да гледам как български професор иска да спи със студентка, която може да му е внучка. Ужасен бе и фактът, че възрастни хора биват пребити и ограбвани в собствените си домове, как млади хора биват премазвани от пияни шофьори, как отнемането на човешки живот се наказва с три години и половина затвор, а подкуп на лице с четири И ТОВА ОСТАВА само във вечерната емисия на новините. 

Няма наказани, няма виновни, няма отговорност, няма разкаяние.
За това и мен вече ме няма в България.
  ***
Автор: Яница Петрова
Лондон, Великобритания



 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари