Актуално
Българо-руските отношения са функция на руско-американските. Когато при руско-американските има някакво помръдване, ще има и при българо-руските, но засега такова не се очертава. Напротив, очертава се напълно съзнателно заостряне на целия този процес.
Проф. Иво Христов: Ако премахнете корупцията, българската държава ще умре. Буквално и веднага.

Гост-автор | 08/11/2017

Предисловие: Интервю с проф. Иво Христов на epicenter.bg от 7 ноември 2017.
Внимание: Изреченията не трябва да се вадят от контекста им.

***
- Проф. Христов, много реакции предизвика изявлението на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че Съветската армия е спасила българските евреи. Какъв е вашият коментар на казаното в контекста на българо-руските отношения?
 

- Целият проблем с изявлението на Захарова е изваден от контекста на цялостното ѝ изказване. Знаете, че когато искате да направите манипулация, вие може да извадите отделни части на изречението и по този начин се губи смисълът на цялото послание. Отчитайки относително ниското вече цивилизационно ниво и общата четивна култура на голяма част от аудиторията, такъв тип манипулации имат голям успех. Това, което Захарова е казала, е, че поради факта, че на Паметника на Съветската армия в България е имало и надписи с антисемитско съдържание, би трябвало да се напомни, че благодарение на Съветската армия в крайна сметка бяха спасени 50 000 български евреи, които иначе трябваше да бъдат депортирани в Германия. 

Някой съмнява ли се, че ако Съветската армия не беше победила Германия във Втората световна война, каква щеше да бъде съдбата на българските евреи? Типична манипулация и то доста елементарна. 
По този начин сръчно се премахва акцентът, тежестта на цялото изявление на Захарова и най-вече – поводът. Подчертавам – поводът на това изявление. А именно – поредните вандалски надписи върху Паметника на Съветската армия. По този начин хитро, леко и манипулативно се прехвърля центърът на тежестта от реалния проблем върху псевдопроблема, за който ние продължаваме да говорим дни наред. Това е първото и последното, което мога да кажа по този въпрос. 

- Оскверняването на Паметника на Съветската армия се случва от години. Как си обяснявате, че проблемът не намира решение? Защо вандалите не носят отговорност за действията си? 

- Как да носят отговорност?! Вижте къде се случват това – случва се в Украйна, в Прибалтика, в Полша. Не се случва в Унгария, не се случва в Германия, Австрия. Повече от ясно е, че става въпрос за геополитическа игра. 

- В Унгария дори се откриват нови паметници, посветени на Съветската армия. 

- Точно така. Имайте предвид, че една от страните, където има традиционна русофобия, и то основателна, е Унгария. А Унгария демонстрира точно обратното – и в цялостното отношение към Русия, и към паметниците на Съветската армия. 
Имайте предвид също, че Унгария е била воюваща на страната на нацистка Германия във Втората световна война. Че над 150 000 унгарци падат само по време на Сталинградската битка и т.н. Но тези неща очевидно са далеч от българския среден мозък. 

- Президентът Румен Радев официално се обяви за отпадане на санкциите срещу Русия. Има раздвижване около проекта АЕЦ „Белене“. Възниква въпросът при какви условия българо-руските отношения ще се отделят от точката на замръзване? 

- Българо-руските отношения са функция на руско-американските. Когато при руско-американските има някакво помръдване, ще има и при българо-руските, но засега такова не се очертава.  Напротив, очертава се напълно съзнателно заостряне на целия този процес от страна на Америка и на тяхната прислуга. Това е очевидно. 
България не е суверенна страна, която взима суверенни решения. Оправданията със смокиновия лист НАТО и Европейски съюз служат само за прикритие на този факт. Познавам и други страни от НАТО и ЕС, които имат доста по-свободна позиция по този въпрос, отстоявайки своя национален интерес. 

- Светът все повече се въоръжава. Китай си постави за цел да бъде първа милитаристична сила през 2030 г., напрежението между САЩ и Северна Корея расте, даже ЕС започна да изгражда общи отбранителни способности. Защо България прави точно обратното и не може да постигне съгласие за модернизацията на въоръжените си сили?

- Заради това, което вече казах. България не е суверенна държава. Това твърдение можем да го прокараме като червена нишка през цялото интервю. България не е субект, а обект на геополитиката. Всичко изхожда от тази базисна констатация за българското общество и българската държава. 

Що се отнася до милитаризацията, такъв процес наистина върви. Той върви с ускорени темпове и това е доста притеснително. Процесът може да бъде разбран само в контекста на цялостната геополитическа ситуация и на състоянието на световната свръхсила САЩ. Умни хора в САЩ си дават сметка, че нейният ресурс за еднолично господство върху света рязко и в ускорено темпо намалява. Америка играе срещу времето и бързайки да играе срещу времето, тя трябва да елиминира двама свои потенциални противници. Първият е Китай поради огромната му икономическа мощ, която рано или късно ще се трансформира във военна. И вторият е Русия, която започва да се еманципира и която като икономически фактор е все още пренебрежима, но е реален военен фактор. Това бе доказано и от ситуацията в Украйна, и от тази в Сирия. 
Води се война за изпреварване на събитията, защото в англосаксонския тип политика има едно много мъдро поведение, продукт на цялостна промислена стратегия, която не се дължи на емоция, а на хладен разум и отчитане на базовите интереси и на съотношенията на силите – и то не от днес, а повече от 300 години. Тази стратегия се изразява в следното: не да реагираш на събитията, а да ги създаваш, следователно - да ги контролираш и направляваш. Твоите противници да станат въвлечени в логиката на тези събития и когато бъдат въвлечени, те ще бъдат подчинени на твоята логика, а не на собствената си. 

- Къде е мястото на Сирия и на Близкия Изток в геополитическия пъзел? Очаква се там да се сблъскат интересите, за които говорите. 

- За съжаление, Сирия като унитарна държава прекрати своето съществуване. Тя се раздели на няколко зони. Северна и Северозточна Сирия, населена с кюрди, е под индиректен американски контрол. 
Втората са най-северните райони и района на Идлиб – турска буферна зона, с директен турски контрол или протурски паравоенни формирования на терена. Има руско-иранска военна зона, която обхваща цялата територия от Латакия до Ефрат и една междинна, бих казал също буферна зона в най-южната, югозападната част на Сирия, която е районът на Голанските възвишения. Там Израел иска да има териториален буфер срещу евентуални попълзновения от страна на „Хизбула“ и Иран.
Огромният залог тук е, че се сблъскват мощните интереси от една страна на Иран, Русия и Турция и от друга – на Саудитска Арабия и най-вече на САЩ. 
Основният печеливш, ако се запази сегашната логика на развитие на сирийската драма, ще бъде Иран. Иран демонстрира, че е в състояние да смаже кюрдите, които очевидно в района се явяват дългата въоръжена ръка на Америка и тя е заложила на тях като местния прокси геополитически и военен фактор. Със светкавичната операция по реокупацията на Киркук цялата приказка за кюрдския референдум бе занулена, а оттам – и създаването на независима кюрдска държава, която да играе ролята на балансьор между тези пет велики сили. 

В момента върви скрита, но ясна за всеки специалист битка между Иран от една страна и Израел от друга. Иран се стреми да осигури дълъг сухопътен сигурен коридор от Иран през Ирак и оттам – през сирийската пустиня до Средиземно море и до шиитските райони на „Хизбула“ в Северен Ливан и разбира се, алевитските райони по крайбрежието на Сирия. Ако това се установи, това означава, че по нов начин вече се възражда една нова Персийска империя с ясно изразен собствен периметър. Израел не може да допусне това. Забележете зачестилите контакти между Израел на най-високо ниво и Русия. Тоест, Израел се опитва през Русия да контрабалансира Иран. 
Съществен момент е и отчитането на специфичните интереси на Турция в Северната и Северозападната част на Сирия. 

Третият важен момент е играта на Саудитска Арабия в този аспект. Тук трябва да отбележим посещението на крал Салман в Москва и опитите да се създадат едни по-балансирани взаимоотношения между тях. В крайна сметка се очертава много драматичен триъгълник – Русия, САЩ, Иран и разбира се, техните местни прокси интереси на терена. 

- Европейският съюз ли е голямата жертва на случващото се? Той не играе на терена, а мигрантите заливат именно Европа и се очаква да продължат да го правят. 

- Не. Работата с мигрантите беше на принципа „те танцуваха само едно лято“. Това беше активно геополитическо мероприятие, умело разиграно и употребено от Турция като сериозен коз в пазарлъка с Европа. 
Второ, няма такова нещо като Европейски съюз като единен геополитически фактор, който да има собствен интерес и да го отстоява на терена. Има различни държави, които през, покрай и във различните европейски структури се опитват да отстояват своите национални егоизми. Европейският съюз се намира в доста напрегната фаза, особено след излизането на Британия и очевидно лошата работа на оста Берлин-Париж. 
Поради тази причина Европа е по-скоро съсредоточена да запази собственото си статукво, особено в контекста на Брекзит и на напреженията в Испания, а и в други страни със сложна етническа и геополитическа съдба като Италия, даже и една Франция. Така че Европа има други грижи в момента. 

- Каталунският въпрос има ли потенциал да разпадне ЕС? 

- Не. Испания показа, че когато има държава на място, цялата история приключва като оперета. Злощастната и доста смехотворна каталунска сепаратистка революция завърши с хора в затвора, както трябва да се брани всяка една национална държава. 

- Брюксел затъва във все по-големи проблеми и се зает по-скоро със себе си. Имате ли усещането, че по тази причина не обръща внимание на сериозни проблеми в България като засилващия се разпад на държавността, корупцията? 

- Тези проблеми не са вчера. За Брюксел, както вече съм казвал, България и Румъния са периферен лимес, буферна зона между европейското ядро и зоната на варварите. В тези гранични територии полуварварски княжчета изпълняват ролята да представляват интересите на центъра по места. За Брюксел е важно тук да се поддържат мира и тишината, да няма резки движения вляво и вдясно и по този начин да бъдат защитени неговите интереси. Което се осъществява с изпращането на подаръци, разбирайте – европейските средства, които се разпределят именно по тези корупционни канали през управляващите елити. Така е в Румъния, така е и в България. Нищо изненадващо. И Брюксел знае, и София знае, и Букурещ знае за какво става дума. Но и едните, и вторите, и третите това ги устройва. Е, разбира се, така наречените народи не ги устройва, но тях кой ги е питал. 

- Докъде според вас ще се развие темата за корупцията от политическите сили?

- За мен темата е преекспонирана, тя е повод, а не е следствие. Ще се опитам да перифразирам и да приложа на български терен изказването на руския премиер Медведев по отношение на руската корупция, която, знаете, е със славна и дълга история. Той беше казал, къде на шега, къде със зловеща истина, че ако действително премахнете корупцията от всички сфери на руското общество, руската държава просто ще се разпадне. Същото важи и за българската. 

- Корупционните скандали, които усилено текат напоследък, какво ще постигнат?

- Нищо. Тези корупционни скандали представляват изпускане на парата в свирката. Никой няма никакъв интерес от разбиването на основните корупционни схеми. Защото те не са някакво периферно злощастно явление. Те се явяват сърцевината, гръбнака, бих казал кръвоносната система на функционирането на днешния български социален, икономически и политически механизъм. Ако вие ги премахнете, този механизъм ще умре. Буквално и веднага. Така че това няма да се случи. 

- От редица политически изказвания съдбата на вота на недоверие изглежда предрешена. Все пак дали този вот ще доведе до някаква промяна?

- Вотовете на недоверие се използват от всички опозиционни сили във всички страни с определени цели. Първо, опозицията да покаже собствена виталност. Второ, да посочи проблемите на управляващата партия или коалиция. И трето, на тази база евентуално да се постигнат спектър от задачи, както за вътрешнополитическа консолидация на опозицията, така и за заявяване на политически терен за евентуално следващи действия в тази посока. 

- Къде очаквате да се получи най-високото напрежение между ГЕРБ и БСП в Народното събрание – при обсъждане на бюджета или на проектозакона за борба с корупцията, където са замесени различни интереси, включително на президентската институция?

- Битката за антикорупционния орган е битка за създаване на нова паралелна властова и силова институция, на която да се облегне която и да било политическа сила в противодействията си с нейните политически противници. 
А къде ще избие напрежението? Ще избие на едното второто, третото място и разбира се, параходът ще продължава да плува и да се клатушка криво-ляво по българското политическо море. 

- Последният ми въпрос е към юриста Иво Христов. Прави ли ви впечатление ниското качество на българските закони, които непрекъснато се преправят, кърпят, в незнайно чии интерес?

- О, да. Имал съм професионалния шанс да бъда съветник на правната парламентарна комисия от далечната 1996 година до 2009 година включително. Имам пряк поглед, включително върху качеството, по който се правят българските закони. 

- И какъв е вашият коментар? 
- Ще кажа само едно – все е имало нямане, но като това нямане не е имало. 



 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари