От света изчезват „Майката“ и „Вярната съпруга“

Лукавият се е опълчил сериозно срещу жената. Наречете го феминизъм или както искате, думите не са важни. Важното е, че от света изчезват „Майката“ и „Вярната съпруга“. Постоянната грижа и безкористната любов са тясно свързани със свещеното понятие за майка. Да изтръгнеш жената от семейството, да ѝ замаеш главата с идеи за „личностно израстване“, да подхраниш в сърцето ѝ омраза към всички мъже и към брака като разновидност на „робството“ - това отдавна е сред приоритетите на княза на тъмнината.
XIX век в Европа преминава под знака на тази война. А през XXI век плодовете вече са налице. Няколко реколти вече са прибрани. Идеята за постоянно и неотменно щастие всъщност направи хората нещастни. В рамките на земния живот щастието е относително и временно, уязвимо и непостоянно. Но на хората е внушена именно идеята за велико и вечно земно щастие. Човек с такава идея в главата никога няма да притежава онова, което желае, защото това, което иска, просто не съществува. Следователно той ще бъде раздразнен, озлобен и нещастен.
Апостол Петър неслучайно е нарекъл жената „по-слабия съсъд“, тоест скъпоценна, но крехка чаша. Тя първа попива вражеските идеи - нещо, което вече се е случило веднъж в Рая. А да я разбиеш дотолкова, че да стане невъзможно да бъде възстановена, е много по-лесно, отколкото при мъжа. Така че атаката е древна, само че сега е подсилена от „общественото мнение“ и техническите средства за разпространение на мисловната зараза.
Не търсете три шестици, за да разберете дали краят е близо. По-добре се вгледайте в това: развратна ли е жената, или целомъдрена? Ражда ли, или се отклонява от майчинството? Убива ли детето в утробата си, или го износва и ражда? Вижда ли щастието си в дома, или извън него? Това ще ви каже повече и по-точно за нравственото състояние на вселената.
Тълкувайки онова място от Писанието, в което жената на египтянина търсела близост с Йосиф, свети Йоан Златоуст казва, че това било образ на края на света. Когато жената започне да търси мъжа, да го желае и да го преследва по-настойчиво, отколкото мъжът желае и търси жената, това е краят. В случая с Йосиф става дума за отделен случай. В края на времената това ще бъде масово явление.
От удоволствията тя няма да се откаже, но ще се откаже от труда, свързан с майчинството и семейството. Краката ѝ ще престанат да живеят в нейния дом. Ще ѝ се прииска „да излезе на въздух“, да бъде сред хората, да се покаже и така нататък. Дали ще бъде горда бизнесдама, самодостатъчна, така да се каже, или битова развратница, или феминистка активистка, това е въпрос на вкус и множество подробности. Духът в тях ще бъде един и същ.
Дяволът ненавижда майчината молитва, безкористната грижа и здравото семейство. А всичко това живее и съществува чрез жената. Следователно - тя трябва да бъде разрушена и извратена!
Рус е оцеляла благодарение на женските плещи не само защото мъжете са били избивани във войните. Още по-рано, когато образованите мъже се увличали по Просвещението и Революцията, по масонството и волтерианството, жените продължавали да се молят.
Евгений Онегин разрушавал живота, а Татяна Ларина го съхранявала и съграждала. Именно Татяна не е нужна на сатаната. Тя му пречи. На него му е нужна Анна Каренина - страстна и горда натура, способна да направи всички около себе си нещастни: себе си, съпруга си, сина си и любовника си.
Похотливата Анна покварява не само себе си, но и цялата армия - чрез Вронски, държавния апарат - чрез Каренин. Междувременно осакатява душевно и малкия си син. А там вече се задава и влакът с вдигната пара. Тоест нейният закономерен финал.
През XIX век Каренина можела да бъде само жена от аристокрацията. А днес това може да бъде всяка: и селянка, и гражданка от съсловието на дребната буржоазия, и студентка... Именно това е краят на историята.
Не се учудвайте, когато една млада съпруга напусне мъжа си след една година, защото „разлюбила го и се разочаровала“ (между другото, огромната част от разводите в Русия са по инициатива на жените). Не се учудвайте, когато се пропагандира лесбийският начин на живот, тоест истинската смърт или „правото“ на аборт.
Просто дяволът е пожелал и е почувствал, че най-сетне може да унищожи жената. Това е най-краткият път към разрушаването на всичко свято. *

Автор: Петър Иванов