“От години се наблюдава конкретен модел в българския публичен живот. Затворен цикъл на влияние, в който..."

"От години се наблюдава конкретен модел в българския публичен живот. Затворен цикъл на влияние, в който политика, неправителствени организации, медии, анализаторски кръгове, активистки мрежи и части от съдебната система не просто си взаимодействат, а се възпроизвеждат взаимно.
Това не е спонтанен процес. Това е сериозно подплатен, наднационален и добре финансиран модел.
1️⃣ В този модел ясно се откроява политическо ядро, което действа като идеологически център. В последните години това ядро е коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. През годините същите са сменяли името си многократно, делили са се и са се събирали под различни форми, но винаги с едни и същи хора и едни и същи идеи.
2️⃣ Наред с това НПО секторът системно се утвърждава като паралелна управленска инфраструктура. Не като коректив на властта, а като нейно продължение. Неправителствени организации, които функционират като лост за натиск, а не като форма на гражданска саморегулация. Структури като Антикорупционен фонд, Български хелзинкски комитет, Асоциация на европейските журналисти, Център за изследване на демокрацията, множество „зелени“ и „граждански“ формации с все по-внушителни наименования упражняват постоянен медиен и институционален натиск, без да носят каквато и да е отговорност пред избиратели.
От години тези частни структури започнаха системно да използват институционален език. Формално всеки има право да регистрира юридическо лице с каквото име пожелае. Утре всеки може да създаде свое НПО и да го кръсти например „Национална агенция за контрол на защитените територии“. Резултатът е добре познат – пълно е с „национални“ агенции, „фондове“ и „центрове“. Наименования, които внушават държавност и легитимност, без да произтичат от закон, избор или обществен мандат.
Това не е невинно. Още по-малко е случайно. 
Така, малко по малко, се налага идеята, че власт може да се упражнява без избори и без отчетност – от самоназначени лица, прикрити зад претенциозно институционален език, защото обслужват конкретен политически кръг, независимо от реалната му електорална тежест.
Финансирането на този модел също не е тайна. „Америка за България“ и сходни донори поддържат цяла екосистема от проекти, медии и кадри, които говорят на един и същ език и в една и съща ценностна рамка. В тази среда плурализмът не се насърчава – той се възприема като риск. Целта е идеологическа хомогенност.
3️⃣ Всеки подобен модел има нужда от интелектуално прикритие. 
Тук влизат анализаторските центрове и експертните мрежи. Центърът за изследване на демокрацията и сходни структури произвеждат постоянен поток от „анализи“, които почти винаги стигат до едни и същи изводи – нужни са още от същите политики, още от същите реформи, още от същите хора.
4️⃣ Алтернативните гледни точки не се опровергават аргументирано. Те просто не се канят.
Медиите са усилвателят на целия цикъл. Издания като „Капитал“, „Дневник“ и „Свободна Европа“ системно задават рамката на „допустимото мнение“. В нея има място за нюанси, но не и за фундаментално несъгласие.
Несъгласните не се оборват – те се делегитимират морално.
Отделни журналисти и продуценти, произлезли от същия кръг, са заели позиции в повечето рейтингови предавания в националния радио и телевизионен ефир и упражняват агресивно влияние върху общественото мнение.
Обществените медии – БНР и БНТ – които по закон са длъжни да гарантират баланс, също се оказват подвластни на този модел. Това бе потвърдено на изслушване в комисията по култура на Народното събрание през юли 2025 г., когато от СЕМ беше признат сериозен дисбаланс в участията, с огромен превес на представители на ПП–ДБ. Ако дисбалансът е толкова голям само с политиците, логично е да си дадем сметка какъв би бил той, ако включим и всички свързани НПО и т.нар. „независими анализатори“.
5️⃣ Към това се добавят и т.нар. „граждански“ активисти, включително организирани онлайн мрежи, които се мобилизират шумно по едни теми и мълчат по други. Този селективен морал не изразява чувствителност, а лоялност към мрежата. Истинското гражданско общество е критично към всички. Тук виждаме активизъм, насочван по команда – по конкретни теми и с ясно изразен идеологически облик. Пример: BGElves.
6️⃣ Последният възел. Съдебната система. Значителна част от заетите в нея са участници в същата мрежа и демонстрират тежък субективизъм при дела с ясно изразен идеологически характер, извън и без това съществуващите корупционни зависимости. Огромна част от  заетите в системата са продукт на този порочен кръг и са финансирани от него. 
➡️ Всички тези елементи са различни по форма, но обединени по съдържание. Общата идеология е: