ОпълЧеченците на Шипка и празните Нобелови надежди. Не е Нобел, а е Кремъл, другари демократи!

Понякога арогантността и дебелоочието са като компютърна игра – има си нива и накрая стигаш до финалния бос. Финалният бос на арогантността и дебелоочието. В последните дни има много кандидати за тази роля, за тази престижна позиция. Понякога дори самата личност не е толкова важна, колкото мисловните процеси зад не-мисловните прояви. Или обратното.
В България има цяла общност, която може да бъде финалния бос в не-компютърната игра по арогантност и дебелоочие.
Това е общността на хората, които играха ол ин за влизането на неподготвената България, в попадналата в криза Еврозона и сега имат дързостта, но определено не и красотата, да питат защо цените са нагоре.
Не, не да питат – да търсят сметка защо цените са нагоре. Преди дни това явление се олицетвори от политическото представителство на демократичната опозиция. 

Търсят сметка, хвърлят вина, посочват имена... И изобщо не помислят за огледалото. А подобаващите реакции не закъсняват и препратки. И ти ли, (са)Бруте?
Сега, да уточним нещо за следващото ни хумористично и хуманистично намигване към демократичното сосийъти.
В нашия анекдот Сабрутът не е конкретен човек, депутат или член на Комисията за глупави изказвания в Парламента. Сабрутът е състояние на духа. Газообразно. Една молекула невежество и три молекули наглост. Надишването със сабрут може да доведе до остри форми на сабрутизъм, сабрутение и сабрутщина, при които ларинксът тръгва на война с фронталния кортекс, а езикът и устата обявяват независимост.
Резултатът от многовекторния и полиорганен конфликт е умствено крушение, или с други думи изказване в парламента, за сметка на данъкоплатеца...
...в което един Сабрут, част от политическа конфигурация, работила неуморно за вдигането на цените, пита възмутено защо са се вдигнали цените.

Образно казано, Сабрутите ще изсипят кофа с отпадъци в хола и после ще се оплачат, че мирише. Без да осъществят логическа връзка. Подобни персонажи осъществяват подобни подвизи с гордостта на чревоугодник, който се обръща и навежда към белия трон, за да инспектира и оцени какъв шедьовър току що е оставил за историята и канализацията. И от Комисията за глупави изказвания в парламента на България преминаваме към „Министерството на смешните походки“ от дългия и богат каталог с великолепни творби от тиранозаврите на нестандартния хумор - "Монти Пайтън".

Те създаваха страхотни сюрреалистични скечове като "Министерството на смешните походки" преди десетилетия. Днес британската политическа система ги замества и произвежда грапави абсурди. Разликата е, че при "питоните" комедията е била осъзната цел, а при настоящия полит елит - страничен ефект от работното ежедневие по превръщането на велики цивилизации в антиутопични резервати.

Преди дни едни кадри от парламента обиколиха планетата. Не от българския, където политиците, които активно участваха в процеса, довел до скачането на цените, възмутени питат защо са скочили цените. Тях си ги осмиваме културно тук, в страната. Но, абсурдите на британския парламент закономерно стават световна комедийна фауна. Все пак това беше Империята, над която Слънцето никога не залязва. Сега там има интересни и илюстративни събития, свързани с Полумесеца. Та, кадрите, които събраха реакции от цялото ни чудесно земно кълбо показват сомалийката Сагал Абди-Уали, която се закле върху Корана като нов член на парламента на Обединеното кралство, на мястото на подалия оставка Киър Стармър. Който беше и премиер. Забравихте ли го?
Сега е Анди Бърнам, пак от Лейбъристката партия, отново е нон-стоп със Зеленски като Стармър, пак вероятно ще се прости с поста си преди хората да го запомнят. Да го запомнят с добро, имам предвид. Такива са времената.
А родената в Сомалия нова народна представителка е избрана от Лондон, в който белите британци днес са около 36% от населението.
През 60-те години на миналия век са били 97%. Драматична демографска промяна, чийто мащаб и последствия са трудни за пълноценно осъзнаване.
Дори от експертите в "Министерството на смешните походки", да не говорим за Комисия по глупави изказвания. А често глупавите думи вървят с още по-глупави дела. 

И сега без абсолютно никаква, ни-как-ва връзка с глупостта. Вие видяхте ли ОпълЧеченците на "Шипка"... "Шипка" 34. Активисти палиха руското знаме и крещяха пред Руския културно-информационен център. Кадрите на различни медии и граждани от ивента разказват цяла история. Жанрът е пиеса на абсурда в едно действие. За второ няма бюджет. И хора. Някой се пошегува – Майдан за бедни. Вярваме, че няма да забогатеят, че да дойде някой висш световен политически играч и да раздава бисквитки като Виктория Нюланд преди време в Украйна.

Иначе по улиците на столицата периодично вече се разиграва едно фентанилово-фенотипно фентъзи за отбрана публика. С богата символика и дълбока емоция! Огнени юнаци веят едни знамена и палят други. Екипаж с кураж трупа стаж. Живи дронове, от които ще трепери всяка руска рафинерия.

Но да се върнем на литературната тематика. Германските културтрегери от Франкфуртер Алгемайне Цайтунг не донесоха късмет на българският писател Господинов и изненадващ Нобел нямаше. Авторитетният германски вестник го бе поставил на първо място сред своите седем предложения (или както им казват на модерен български „съджестчъна“) за Нобелова награда за литература. Букмейкърите (не Букър-мейкърите) и повечето критици имаха десетки други имена, но не и на българския автор. Накрая спечели една от основните фаворитки – канадската поетеса Ан Карсън. За нейната поезия – другия път.
Но пък бълбукащата бг превъзбуда в медиите след немската дописка, в която се споменава бг името беше илюстративна. Имаше едно заглавие - „Жалко: Георги Господинов не сречели Нобеловата награда за литература“

Тук има поне два прочита, все пак поводът е писателски: "жалко" в смисъл, че е неприятно и ни е яд, че сме се разминали на косъм, в последния момент и след съдийска грешка. Или "жалко" от вида: "Вие сте големи жалкари и помияри да не дадете на нашия човек, жалки сте ей, скандинавски ганьовци".
Но, все пак ако сме безпристрастни трябва да отбележим, че ако няма някакво сериозно разместване на обществените пластове, промяна в процесите по разпределяне на престиж и международната културна конюнктура...
...то до десет-петнадесет години този писател или подобен писател наистина ще има сериозни шансове да спечели мечтаната награда. Много по-сериозни от статия в германски вестник.
А за 2026 нямаше как. Освен всичко останало, в последно време има и редуване по пол, а тази година беше ред на жена. Миналата спечели унгарски мъж.