"Ню Йорк Таймс": Целта на Путин за 2026 г. е била разпадането на НАТО и ЕС през Молдова

В края на 2025 г. Владимир Путин събира военните си командири за брифинг и си постави цел за 2026 г.: „разпадането на НАТО и ЕС отвътре", съобщава "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на служители от двете страни, запознати със срещата.

Молдова заема ключово място в тези планове, според източниците на изданието. Според западни разузнавателни служители, подчиняването на Украйна е начело в списъка с приоритети на Кремъл, като установяването на контрол над Молдова е на второ място.

Междувременно Путин публично критикува европейските лидери по същото време – на разширено заседание на съвета на Министерството на отбраната – за „повишаване на нивото на истерия" около заплахата от руска атака. „Многократно съм казвал: това е лъжа, глупости, чисти глупости за някаква въображаема руска заплаха за европейските страни", заявява той.

Според източници на "Ню Йорк Таймс" Молдова може да се превърне в идеален трамплин за Русия за по-нататъшна агресия срещу Украйна и Запада. Те добавят, че Путин все още се надява да завземе територия в Южна Украйна, за да създаде сухопътен коридор, свързващ Русия с Молдова.

За тази цел Русия по-специално, се опитва да се намеси в парламентарните избори, проведени в Молдова на 28 септември 2025 г., чрез кибератаки, дезинформация, купуване на гласове и предизборна кампания.

Молдовски свещеници също са вербувани в кампанията на Кремъл. Те пътуват до Русия, където получават дебитни карти на "пРОМСВЯЗБАНК", а след това, след завръщането си в Молдова, са им платени по хиляда долара, за да убедят енориашите да отхвърлят референдума за присъединяването на Молдова към Европейския съюз и да се противопоставят на прозападната политика. Парламентарните избори в Молдова тогава бяха наречени „исторически", като се отбелязва, че бъдещата европейска интеграция на страната до голяма степен ще зависи от техните резултати.

През лятото на 2025 г. в Сърбия е организиран тренировъчен лагер, където участници (повечето от тях молдовски граждани) са обучавани как да боравят с огнестрелно оръжие, да пробиват полицейски кордони и да палят сгради. За участие в три- до четиридневния курс са им били платени по 400 долара. Инструкторите в лагера са били офицери, свързани с руското военно разузнаване (ГРУ), а целта му е била да се обучи група бойци, обучени да се намесват в избори, според западни разузнавателни служители.

Подобни лагери са проведени в Босна и близо до Москва. Според молдовските прокурори участниците му (повече от 100 млади молдовски граждани) са били обучавани как да подготвят и използват запалителни устройства и импровизирани взривни устройства, както и как да управляват дронове „със специални приставки за взривни вещества или палежи".

Станислав Секриеру, президентски съветник на Молдова по националната сигурност и отбрана, твърди, че Русия иска да използва Молдова „като трамплин за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу Европейския съюз като негов основен донор в областта на отбраната и финансите". „Ето защо Русия е отделила безпрецедентни ресурси за тези цели през последните няколко години", добавя той.

Според "Ню Йорк Таймс" обаче молдовските власти са били подготвени. Няколко седмици преди гласуването молдовската полиция е нахлула в стотици домове и е задържала обучаващи се в тренировъчни лагери, а молдовски киберспециалисти с подкрепата на западните съюзници са отблъснали хакерски атаки. Партията на Мая Санду запази парламентарното си мнозинство на изборите.

„Спечелихме битката. Но не спечелихме войната", каза Михай Лупашку, директор на Молдовската агенция за киберсигурност.