Николай Крушков: Русия печели от войната срещу Иран

Явор Дачков разговаря с доц. д-р Николай Крушков - експерт по сигурност и преподавател в УНСС, за войната в Иран и затварянето на Ормузкия пролив, последствията за Европа, рисковете пред България и позициите на Русия и Китай. 

Три са основните рискове пред България, произтичащи от войната в Иран - потенциално повишаване на цените на горивата, предпоставки за миграционен натиск през Турция и терористични атаки не срещу България, а срещу американски и израелски обекти. Развитието на тези процеси зависи от бързината, с която ще бъде овладяна кризата. Незабавното свикване на Съвета по сигурността и декларираното неучастие на страната ни във войната срещу Иран показват институционална зрялост.

Затварянето на Ормузкия пролив - най-силният коз на Иран - прекъсва износа на петрол и газ от държавите в Персийския залив и създава вакуум на световните енергийни пазари. За първи път Москва придобива стратегическо предимство спрямо Китай, чиято зависимост от руски енергийни ресурси нараства. Скокът на цените на петрола създава вътрешен политически натиск върху управлението на САЩ и Израел, а ангажиментът на САЩ в Близкия изток отклонява ресурси и внимание от войната в Украйна.

Доц. д-р Николай Крушков е ръководител на катедра и директор на институт в УНСС. Има 30-годишен опит в сферата на сигурността и е автор на международно признати изследвания в областта на сигурността и лидерството. Преди година и половина авторитетно италианско списание публикува негов анализ за конфликта между Израел и Хамас и възможното му разрастване до война с Иран, а преди няколко години, отново в Италия, беше издадена книгата му „Сигурност, лидерство и креативност“.

Още акценти:

Едновременното ограничаване на руските енергийни доставки и блокирането на Ормузкия пролив поставя Европа в ситуация, в която трудно може да осигури дори минималните си енергийни потребности. При подобно развитие резервите могат да дадат само краткосрочен буфер. Ако кризата продължи още седмица-две, натискът върху европейските икономики ще стане толкова труден за управление, че на дневен ред неизбежно ще се върне въпросът за „Северен поток“, „Дружба“ и „Южен поток“. Енергийната реалност в крайна сметка налага ограничения, които политическите решения могат да отлагат само временно.

Причината за операцията срещу Иран е натрупването на няколко ключови военни способности – развитие на ядрената програма, увеличено производство на балистични ракети и изграждане на мрежа от въоръжени проксита в региона. По оценки страната вече произвежда стотици балистични ракети месечно, а масирана атака би могла да затрудни дори най-модерните системи за противоракетна отбрана.

Съвременните военни операции все по-често се стремят към бързо неутрализиране на политическото и военното ръководство на противника. Целта е системата за управление на държавата да бъде парализирана още в първите часове на конфликта. Това става чрез съчетание от прецизни удари, разузнаване в реално време и обработка на големи обеми от данни, което позволява по-бързи и по-точни действия.

Географското положение на Иран му дава силен инструмент за влияние върху световните енергийни пазари. Ормузкият пролив е ключов коридор за износа на петрол и газ от държавите в Персийския залив, а евентуалното му затваряне би нарушило сериозно световните доставки. Това превръща конфликта в проблем не само за региона, но и за цялата световна икономика.

Кризата в Близкия изток променя и баланса между големите сили. Докато САЩ и Израел са пряко ангажирани в региона, Русия получава повече пространство за действие в други направления, включително в Украйна. В същото време евентуално поскъпване на енергийните ресурси увеличава значението на руските доставки за азиатските пазари.

Политиката на администрацията на Доналд Тръмп се характеризира с по-прагматичен и силово ориентиран подход към международните отношения. Вместо традиционните дипломатически механизми често се използва логика на преговори между силни държави и бързи решения в кризисни ситуации. Това създава различна динамика в глобалната политика, към която европейските държави трудно се адаптират.

За България основният стратегически въпрос остава дългосрочното развитие на икономиката и технологичния капацитет. В условията на бързо променяща се международна среда малките държави могат да укрепят позициите си само ако разполагат със собствен научен и индустриален потенциал. Така страната може да бъде не само потребител на сигурност, но и партньор със собствен принос.

Източник: Гласове