Непопулярно мнение за трагедията в Кочани

Малко непопулярно мнение за трагедията в Кочани (а и за тази по-рано в Нови Сад). Не мисля, че лидерите на държавата носят отговорност и могат да контролират всяка обществена поръчка и да микроменажират всеки локален аспект в едно общество.  Едва ли Вучич е контролирал ремонта на покрива на гарата в Нови Сад - и всеки един ремонт на обществен обект. В условията на либерална демокрация е невъзможно да се изкорени корупцията на местно ниво,

Тия трагедии в следствие на корупция на местно ниво могат да се решат само по два начина - и двата са несъвместими с либералните общества. Ще ги нарека условно "китайският метод" и "японският метод".

"Китайският метод" е, че за такава корупция на държавни служители, която нанася големи материални или нематериални щети на обществото, следва смъртна присъда. Всеки човек, който участва в корупция, изчислява съзнателно или не различните вероятности. Човекът, който издава разрешителни и инспектира сигурността е държавен служител с държавна заплата. Ако почне да взема системно подкупи, ще купи къщи на децата си - а нека не се лъжем, това е огромни изкушение.

Шансът да се случи някакво трагично събитие е минимален. Ако все пак се случи, ще бъде лошо за корумпирания държавен служител, но НЯМА ДА БЪДЕ ФАТАЛНО. Ще го уволнят, ще му дадат условно, в най-лошия случай ще лежи няколко години. Тоест, уравнението в случая е следното: голямо финансово изкушение срещу малка вероятност от фатално събитие и поносимо наказание.

За да се пребори корупцията от страна на правителството (от горе надолу) трябва да се промени това уравнение на вероятностите. Единственият параметър, върху който може да повлияе законодателната власт, е евентуалната присъда. Представи си, че си корумпиран държавен служител и си издал срещу подкупи разрешения на 30 обекта - и знаеш, че ако нещо се случи фатално, колкото и да е малка вероятността за това, тогава животът ти приключва. Ти тогава няма да можеш да спиш, няма да имаш една спокойна нощ, постоянно ще будуваш, нищо че шансът да се случи нещо е малък - защото ако се случи, приключваш курса. Тогава много малко хора биха се осмелили да рискуват да взимат подкупи за такива неща.

Вторият начин е японският. В Япония почти никой държавен служител не взима подкупи, защото такава им е културата. Обаче тази култура не се възпитава от държавата, отгоре надолу, не се създава чрез "гражданско обучение" и "образователни програми", измислени от държавни и евробюрократи. Културата винаги се създава отдолу, от семейството и малката общност.

И тук отново либералното общество, което по природа и по дефиниция е глобалистко, етатистко и стремящо се да унищожи локалната култура, която счита за свой политически враг, е непригодно за да изкрени корупцията по този втори метод, "японският".

Така, че нито Вучич, нито македонският премиер, нито който и да е държавен глава на либерална държава не може да се справи с този вид корупция. Същността на либералната демокрация не позволява нито да се наложат тежките закони, чрез които държавата може да победи тази корупция, нито да се развие местната култура на едно сплотено, единно, хомогенно и компактно общество с голяма степен на взаимно доверие, с еднакво минало, ценности и бъдеще - която култура сама да имунизира обществото срещу корупция, защото корупцията е грях, плевел и заплаха за цялата сплотена и чувстваща дълг един към друг общност