Найден Тодоров: Приключваме с пазарния принцип в държавните културни институти. Фалирахме театрите с него

Борба за приходи, лъкатушене между култура и халтура, непрестанни и нерешени проблеми, липса на средства и ежегоден риск от фалит. Често такава е картината в държавните опери, филхармонии, театри. От години има системен проблем във финансирането им - парите все не стигат, а дефицитът расте ежегодно. В опит да реши този казус служебният министър на културата Найден Тодоров предлага промяна в начина на финансиране и прекратяване на пазарния модел, въведен преди 15 години. При него субсидиите и средствата за театрите зависят най-вече от продажбата на билети. Реформата ще се осъществи с промени в Закона за закрила и развитие на културата, нова наредба за индикатори и стандарти, категоризация на институтите спрямо техните функции и роли и стимули за различните културни институти. Детайли обаче все още няма.

"Сценичните изкуства се превръщат в бездънна яма в бюджета на Министерството на културата, без тези институти да носят вина за това. Когато говорим за криза в сектора на сценичните изкуства, говорим за криза, която не е от днес, не е и от вчера. Говорим за системен дефект, а не за отделни случаи. Моделът на финансиране е изчерпан и води до натрупване на дефицити година след година", обяви министър Тодоров във вторник.

През последните близо два месеца редица директори на културни институти и културни дейци предупреждаваха, че състоянието на театрите в страната е тежко и голяма част от тях са изправени пред фалит.

"Културата не е фалирала, а инструментите, които ние ползваме, за да я формираме. Затова трябва да приложим лечение. Приключваме с пазарния принцип в държавните културни институти. Изпуснахме цели поколения и фалирахме театрите с този пазарен принцип. Те не са фабрика, връщаме се към основната роля на публичните културни институти. Държавата не се меси в пазара, а във формирането на вкуса на обществото. Това е причината за съществуването на Министерството на културата", заяви министърът.

Той беше категоричен, че независимо от трудностите, нито един институт няма да бъде закрит.

Предвидим бюджет и ясна категоризация

За да се сложи край на дългогодишните проблеми на театрите и останалите институти, се предлагат конкретни стъпки, сред които промени в Закона за закрила и развитие на културата, където е уреден и въпросът с финансирането при сценичните изкуства.

Министерството вече има готов законопроект, но ще изчака формирането на новия парламент, за да го внесе и се надява на политическа воля за приемането им, за да се нормализира работата на театрите, оперите, балетите и другите сценични изкуства.

Предвижда се също така изработване на нова наредба за индикатори и стандарти, която ще определя финансирането на институтите спрямо тяхната социална функция.

Културните институти ще бъдат категоризирани спрямо различни фактори като значението им (национално, регионално, образователно, експериментално и други), демография и други. Точните критерии ще се подберат от работни групи, създадени за целта.

"Резултатът ще бъде коментиран към края на април. След решенията ще се съберат директорите на театрите, не наведнъж, за да може заедно с тях да се определи всеки един от индикаторите относно неговата стойност - в края на месец май", заяви министърът.

Ще бъде променен и моделът на финансиране, като директорите ще знаят предвидения за тях бюджет още в началото на годината, а освен това ще могат и да използват приходите през годината, но върху тях няма да има допълнителна субсидия.

Стимули и художествено качество

Новият модел ще предвижда и различни стимули за художествено качество, работата с класически и образователни произведения и насърчаването на достъпа до култура чрез различни механизми. Стимулите обаче ще зависят и от бъдещата категория на театъра.

Подкрепата за различните институти ще бъде съобразена с тяхната мисия и публика. Например, в по-малките градове, където има само един театър, ще се насърчава да има постановки, свързани с учебния план на учениците.

Няма да има таван на билетите, но се предлагат и различни социални механизми, сред които и въвеждането на ваучер за култура, който да включва няколко безплатни билета за достъп до различни културни институции.

Друга от големите цели е прекратяването на изкуствената конкуренция между държавния, частния и независимия сектор.

"Политиката на културните институти в сферата на сценичните изкуство се изроди и започва да се преследва само финансовия стимул, без да е от значение художественият резултат, без да е от значение смисълът на съществуването на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства", заяви министър Тодоров.

Според него неслучайно има няколко вида културни институти, някои от които с публично финансиране, защото ролята им е различна.

"Тяхната роля е да възпитават вкуса на обществото. Ние обаче, изкарвайки ги на пазара, ги превърнахме в конкуренти на независимите организации и на частните организации, с което обезсмислихме съществуването на публичната система", заяви той.

Неефикасният модел

Този модел се въвежда през 2011 г., когато според Найден Тодоров системата е била в срив. По думите му тогава ръководството на ведомството, начело с Вежди Рашидов, е мотивирало държавните културни институти, предлайки им квази пазар, като държавната субсидия става зависима от техните приходи.

Според него първоначално е имало позитивен ефект, но в дългосрочен план резултатите са катастрофални.

Оперите, театрите, балетите имат фиксиран бюджет за заплати и допълнителна субисдия, която зависи от приходите от билети. За всяка организация се определя прогнозен бюджет, а субсидията може да е до 120% от този бюджет.

Например, ако за един театър е предвиден приход от 100 000 евро, на него може да му бъде изплатена субсидия до 120 000 евро.

За всеки лев от продаден билет държавата изплаща между 2.50 и 11 лева според вида на културния институт. На драматичните театри се дава между 3 до 4.5 лв. за 1 лв. приходи. Така, ако един билет струва 10 лева, то за него театърът ще получи между 30 и 45 лв.

Има и различни ограничения – не може да има субсидия за брой билети по-голям от броя на местата в залата, а има и ограничение за цената на билета, до която се получава субсидия – 30 лв.

Така театрите разполагат с различни средства месец за месец и са зависими от броя на зрителите.

Само 5 института не са на минус

Този модел на финансиране обаче е довел до огромни дефицити за сценичните изкуства. През 2025 г. културните институти са започнали годината с близо 25 млн. лева дефицит, а според министъра числата за началото на 2026 г. са почти двойни.

Държавата може да изплати субсидии до 120% от предвидения бюджет за един културен институт. Оказва се обаче, че през 2025 г. само пет от тях са влезли в така рамка. Десет са надвишили предвидените за тях средства с около 30%,  а над 30 са похарчили с почти 50% повече от тези, които могат да им бъдат осигурени.

По думите на министъра част от дефицита, особено в театрите, са дължи на намаляването на миналогодишния им бюджет с 30%, за което те разбрали в средата на годината.

Бюджетът за сценични изкуства през 2025 г. беше 165 млн. лв., а през август бяха отпуснати допълнителни 34 млн.лв. През 2024 г. обаче бяха осигурени допълнителни средства и бюджетът за сценични изкуства беше над 210 млн. лв.

"Липсата на култура ще е тяхна отговорност"

Министър Найденов заяви, че ако предложението за промените не бъде прието от следващия парламент, отговорността ще бъде на народните представители.

"Ролята на политиците е да се преклонят пред изкуството. Когато го правят, това означава, че са разбрали неговата роля и са добри политици. Когато хората на изкуството се прекланят пред политиците, значи не са разбрали своята роля", каза министърът, цитирайки бившия австрийски канцлер Волфганг Шусел.

По думите му задачата на ведомството е да върне смисъла на публичните институти и да създадат възможност за развитие на културата. Екипът на Тодоров ще приготви и стратегия за развитие на културата през следващите пет години.

Той заяви още, че ще се бори бюджетът за култура да стане най-малко 1% от БВП при 0.5% в момента.

Според Тодоров това ще помогне на културата да се движи с икономическото развитие на обществото и ще реши много от финансовите проблеми.