Най-интересните неща тепърва започват в Грузия. Разположението на силите е добре познато от времената на “цветните революции”. Управляващите побеждават категорично на изборите, а опозицията, разчитайки на моралната и политическа (поне) подкрепа на Запада, не признава резултата. Прави се опит да се коригира изходът от вота чрез протестни действия и провокиране на използване на сила. Демокрация по-евроатлантически е, когато печели който искат oт Запад, иначе - знаем кой се e намесил.
Има две условия за успеха на такава тактика. Първата е активната позиция на външния покровител, който оказва натиск върху властите по различни начини. Второто е, че властите възприемат този покровител като толкова значим, че е опасно и неприемливо да си усложняват отношенията с него. Казано по-просто, готовността на външните сили сериозно да се намесят в ситуацията и увереността на управляващите кръгове, че съпротивата може да устои само до определен момент, налага необходимостта да се отстъпи. Схемата, разбира се, е значително опростена, но сега на никого не му е до сложни маневри.
Има съмнения, че тези две условия са изпълними в Грузия.
ЕС и САЩ са критични към “Грузинската мечта” и демонстрират дълбоко разочарование от нейния действия. Предприемат се символични мерки като декларативни санкции и спиране на процеса на присъединяване към Европейския съюз (който всъщност изобщо не се движи). В евроатлантическата медийна среда грузинският конфликт се описва в примитивните категории „проруски – прозападен“, което отразява възприемането му единствено през призмата на геополитическото съперничество (нито една евроатлантическа медия у нас не се интересува от състоянието на нещата в Грузия. Действат по познатия малоумен, като тях самите, шаблон: проруски- прозападен.)
Сега обаче е 2024г. Европа и САЩ имат, меко казано, по-важни неща за вършене. Няма усещане за истинското вълнение, което присъстваше през 2000-те и началото на 90-те по отношение на различни страни - постсъветски и не само. Вдъхновението да се трансформира света чрез “експортиране на набор от техники и настройки” приключи, а без вдъхновение такива сложни неща не работят.
Що се отнася до позицията на грузинското правителство, също не се забелязва благоговеен страх от старшите партньори, които да ги принудят да ограничат собствените си инстинкти и намерения. Политиката на Тбилиси към Запада от 2022 г. насам е не само независима, но на места доста смела. Иванишвили и неговите съратници очевидно разбират, че Западът има не само различни приоритети, но вече и малко по-различни възможности. В “Грузинска мечта” са уверени, че по-голямата част от населението, не толкова креслива като привържениците на опозицията, наистина ги подкрепя.
Може да се направи опит за силова ревизия на резултатите, още повече че основният опозиционер все още е настоящият президент( доста изтъркан сюжет). Предпоставките за успех обаче са малко. Но в живота, както се казваше в СССР, винаги има място за героизъм.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.