Нарцисист ли е... или просто мъж?

В последните години понятието „нарцисист“ се е превърнало в удобен боксов чувал, върху който се изливат потиснати фрустрации, невротични разочарования и социално сугестирани характеропатни дефекации за злодействена мъжественост.

Някога термин от клиничната психология, обозначаващ рядко личностно разстройство (нарцистично личностно разстройство, НЛР), днес се използва като чалго-псевдодиагноза за всяко мъжко поведение, което не съответства на желанията, прищевките, фантазиите или травмите на настръхналия, амазонски феминизъм. Поп фолк терминология. Псевдология. Модерен социален линч, прикрит под рационализираното було на "емоционална осъзнатост".

Истината е, че клиничният нарцисизъм (НЛР) засяга около 1% от населението. Но според фейсбук групите и ТикТок „инфлуенсърките“, всеки втори мъж е нарцисист, манипулатор, токсичен и енергийно изсмукващ демон. В този нов почти религиозен, болен феминизъм, където мъжът е диаболизиран, а жената е вечно страдащата мадона, „нарцисист“ вече означава: мъж, който не се подчинява/ подчехълява, не се самоунижава, не се извинява за видиш ли, мъжествеността си. Просто за това, че е мъж. Защото ведно със "сухото" на реално болното, гори и "мокро"-здравото на нормалната природна мъжественост.

Не се прави разлика между черти и разстройство, между темперамент и патология. Нарцисизмът като личностова черта присъства в различна степен в много хора, в това число в хистрионните, граничните и зависимите структури, където преобладава женският пол. Но това не се споменава. Никой не казва, че граничното разстройство и граничните характерови черти, емоционално хаотични, манипулативни, лабилни, импулсивно агресивни, склонни към идеализация и девалюация, в 70+% са преживявани от жени. Никой не говори за хистрионно-нарцистичния манипулативен театър, нито за зависимата пасивна агресия, прикрита в опаковката на грижа. Стига мъжът да каже „не“ и да не се съобрази с някоя прищявка, значи е нарцисист.

Зад това стои дълбок социокултурен срив. Масираното очерняне на мъжествеността върви ръка за ръка с биологичния упадък на мъжкото. А амазонският, кастриращ феминизъм играе сериозна роля в това. По данни на Journal of Human Reproduction, средната концентрация на сперматозоиди и качеството им, количеството семенна течност и нивото на тестостерон са спаднали с над 60% за последните само няколко десетилетия. Тестостеронът при мъжете в зряла възраст над примерно 40 пада средно с 1% на година. Днешният 25 годишен мъж обаче има по-ниски нива от на баща си.
Това не е просто хормонален проблем. Това е цивилизационна кастрация. Отровата не е само в пластмасовите шишета и бифенола им. Тя е в идеологията, която обявява бащинското за токсично, нормално мъжкото за опасно, тестостероновото присъствие на мъжа за зло.

Разпадът на семейството не е страничен ефект. Централна ос на срива на западните общества е. Само в САЩ около половината от децата се отглеждат без баща. В България, макар процентът да е малко по-нисък, тенденцията расте, а в някои европейски страни разводите стигат до 70%.
А преките наблюдения през практиката ми на психотерапевт са, че заявката при огромна част от разводите, идва от жените... При това процентът, в който причините са домашно насилие или реален тормоз от страна на мъжа е далеч по-малък от преувеличено тръбеното през катастрофизиран негативен филтър, а не по-малко е емоционалното насилие от страна на жените спрямо мъжете.

Майките, отглеждащи сами децата, често не просто го правят фемининно, а възпитават децата в презрение към мъжкото, защото самите те носят натрапени от майките си рани, които автоматично пренасят. Така се раждат поколения с объркани полови роли, с разкъсана азова идентичност и отцепеност от любящия смисъл, с омраза към изконните мъжки качества: стабилност, логика, граници, сила, целеустременост, доблест, чест, достойнство, държане на думата, воля, храброст и здрава агресия. Защото да, такава има.

Терминът „нарцисист“ се е превърнал в културна граната, хвърляна безотговорно отвъд каквато и да е връзка с първоначалната нозологична единица, най-често от хора, които не знаят разликата между патология и норма. Бършещ собствените си нерешености отровен феминизъм, който през "крадецът вика "дръжте крадеца!"" очерня мъжкото.
Зад повечето „Той е нарцисист!“, често стои незрялост, която евакуира върху другия през проективна идентификация собствената си сянка.

Мъжете много по-рядко и малко присъстват в социалните мрежи, предпочитат да мълчат и действат в живота си, а не да съскат писмено и мрънкат. С това обаче стават удобни мишени за безспир пишещата в социалките женска популация. Тихата сила винаги е плашела.

Вместо нормално различие в равенството, виждаме мъжкарански феминизъм. Вместо любов, идеология на реваншистко мъжемразство. Вместо свързване, полова студена война. Така се ражда новият социален разрив. Не между богати и бедни, а между мъже и жени, между биология и болна идеология, между естествена истина и феминистки гневни изстъпления.

Ако не върнем диалога към естествената природна реалност, към любовта и равенството в нормалното полово различие, поддържащо магнита в динамото на живота, все повече ще живеем в свят, в който думата „мъж“ ще бъде синоним на „враг“. А това вече не е феминизъм. Здрав със сигурност не, а дори не и болен. Това е културно самоубийство, повличащо след себе си цялата цивилизация. По много начини...

Дълбоко се гнуся от насилието във всякаква форма. Физическо, емоционално, вербално. Както от физическото на някои мъже към жените, така и от вербално-емоционалното в кастриращо уродливия феминизъм. Нулева толерантност към насилието.

Отделна тема, по която съм писал доста, е мачизмът, грозна сянка на реалната мъжественост. Мачизмът, не по-малко отровен от болния феминизъм.

Обичам жените! Обожавам прекрасната женственост! По-горе обаче говоря за тенденции, нямащи нищо общо със здравата такава...