Наръчник на българския турист в Гърция: или защо „тъпите гърци“ просто не го разбират тоя бизнес

Човек да се чуди, гърците ли са сбъркани, или ние, българите, сме родени под щастлива звезда, щом стъпим на техните ми ти четири морета. Логиката им е просто... крива.

Кафе-капанът.

Сядаш. Поръчваш си едно кафе, готвейки се психически за стандартната процедура по финансово обезкостяване. И тук идва първият им номер – сервитьорът, вместо просто да ти тръсне кафето, ти носи и чаша студена вода. Веднага ти светва червената лампа. „Аха!“, мислиш си, „ето я уловката! Това е специална вода „Зевс“, реколта V век пр.н.е., сигурно струва колкото бъбрек на черно“. При нас тази екстра върви, ама се казва „минерална вода от златните извори на Перперикон“ и е скромните 10 лева. Накрая се оказва, че водата е безплатна. Безплатна! Аматьори.

Има последващи драми....Бирената засада.

Добре, отървал си се от водния капан, време е за бира. Поръчваш една. И тук пак коварен гръцки ход – носят ти бирата с купичка чипс или ядки. Все едно не можеш сам да си ги поръчаш, ако искаш! Явно планът е да те натъпчат с въглехидрати и сол, за да поръчаш още пиене. Класически трик за източване на портфейла! Оглеждаш се за скритата камера, чакаш сметката, а на нея... само цената на бирата. Чипсът бил „комплимент“. Комплимент! Тези хора фалит ли искат да обявят?

И всичко това на плажа.... където плажният рекет, който така и не се състоя.

И ето го върхът на наглостта им! Разпънали едни чадъри и шезлонги буквално до водата, сякаш са ти влезли в личното пространство. „Ето сега ще ми вземат годишната заплата“, казваш си и се приготвяш за битка. Още не си си оставил хавлията, и към теб се понася ескадрон от усмихнати до уши младежи. С такава широка усмивка у нас са ми взимали само 100 лева за два шезлонга и чадър с дупки.

Стягаш се, вадиш портфейла и... греда. Момчето не иска пари. Иска да те попита дали желаеш кафе, бира или нещо за хапване.

А... чадърът, шезлонгът... колко? – питаш плахо ти.

Момчето те гледа, сякаш си го попитал дали можеш да паркираш совалка на плажа. Ококорва се като бухал в полунощ и с искрена почуда отвръща:

-Господине, безплатни са. Просто си поръчайте нещо от бара.

-Ама... как така безплатни?

 -Ами... така. Да не сте объркали държавата?

И тогава ти просветва. Май наистина съм я объркал. Може и да съм шовинист, ама моят шовинизъм не включва пладнешки обир под сянката на чадър за 50 лева, деца, които не се връщат от „атракциони“, и семейства, прегазени от надрусани келеши по пътищата на "Слънчака".

Жална ни майка българска с нашите „бизнесмени“ и концесионери по Черноморието. А, и да не забравяте най-хубавото – вече на границата с „Южна България“ не се чака. Добре дошли на нашето море!