Направо ще се разплача от умиление от този околонаучен паксвил

От месеци насам Фейсбук натрапчиво ми предлага в нюзфийда статусите на г-н Александър Стоянов - активно промотиран историк и съратник на г-н Руслан Трад. Познавам творчеството на двамата отдавна - не е тайна за никой, че и двамата са поддръжници на новата власт в Сирия, по-известна като бившия клон на Ал Кайда. 

Днес Фейсбук ми предложи нов статус на г-н Стоянов, в който той сравнява броя български деца, взети с девширме (кръвен данък) за служба в еничарския корпус и днешната емиграция. Поантата: "три пъти повече деца днес напускат България като емигранти, отколкото османците са вземали от българското население за служба в тяхната армия и администрация."

Направо ще се разплача от умиление от този околонаучен паксвил и неговата изкълчена „морално-статистическа методология“. 

Видите ли, малко деца били взимали, и те не били убивани и осакатявани. Максимум 40 000 - фасулска работа. Числата, поднесени в добре познатия ни стил „в катастрофи загиват повече хора, отколкото от терористични атаки на мигранти“, съзнателно замъгляват факта, че става дума за ислямски режим, основан на религиозна сегрегация, при който немюсюлманите са третирани като поданици втора категория, а девширмето е представлявало само един от аспектите на системния сегрегационен натиск, а не някаква изолирана „кадрова практика“. 

Не по-малко очарователна е и удивително примитивната идея съвременната българска действителност да бъде приравнявана с тази през османския период. Колкото и да е уродлив днешният български режим, все пак става дума за упражняване на свободна воля, докато под бляскавата власт на османските султани, предизвикваща нездрав възторг сред местната либерална общност и нейните агресивно промотирани историци, подобно нещо просто е било изключено. Напомням на г-н Стоянов, че емиграцията е обратима, не включва отнемане на деца със сила и не включва религиозна конверсия и военна индоктринация.

Гениалният опит да бъде направено „научно“ сравнение между автобус и диня е увенчан с предложението да оставим настрана „неописуемото морално и емоционално бреме на кръвния данък“. Не, не можем. Социално-психологическата преса, упражнявана върху цели общности - страхът, травмата, разрушаването на семейната и религиозната идентичност - не е страничен ефект, а самият механизъм на тази практика. Квантифицирането на подобно насилие като „статистическа загуба“ е не просто неморално, то е нечовешко.
Аз бих попитала г-н историка дали би включил в бакалската си сметка и жертвите на тези 40 000 еничари, участвали в многобройните войни и кланета на империята. Хайде да се опитаме да пресметнем съвсем грубо - за един еничар, служил активно 25 години и участвал в реални бойни действия, разумният исторически диапазон е около 30 жертви. Това прави над 1 000 000 (един милион) убити християни (вероятно повечето българи) от тези нищо и никакви 40 000 български деца, взети чрез кръвния данък за 300 години.
И още нещо, което г-н историкът кой знае защо ни е спестил в забележителния си статус: взимани са най-здравите, най-интелигентните и най-перспективните момчета, а това гарантира отрицателна селекция за подчиненото население. Дори този „малък“ брой деца има непропорционално разрушителен ефект върху социалния и икономическия потенциал на българите. Девширмето не е просто военна служба. То е принудителна религиозна и културна асимилация, задължително преминаване към исляма, систематично прекъсване на семейните, езиковите и религиозните връзки и най-страшното - използване на тези деца срещу собствения им народ и вяра. Това го прави форма на институционализирано културно насилие, което по съвременни критерии влиза в дефинициите за престъпление срещу човечеството. 
Тоест, целият му статус не е просто забележително глупав, а уродливо циничен. 
https://www.facebook.com/aleksandarleonardostoyanov/posts/pfbid02SXv6o9QYDZExtMUZKF9qRy89AYDgbHy2NnbKPxAJBgf685ceqwh7LtJ6Bdx298CTl?rdid=pWCEfGrd9fKzz1JV#