Мълчанието на Радев бе печеливша стратегия, но започва да прилича на страх и малодушие

До момента сякаш и звездите работеха за Радев. Тези избори се случиха във възможно най-благоприятния момент за него. След едно катастрофирало управление, в което се оцапаха ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП, ПП–ДБ се удавиха в „Петрохан“ и в крамоли около реденето на листите, хората усещат все по-негативни ефекти от приемането на еврото, а каубойските похвати на Тръмп почти унищожиха понятието „евроатлантизъм“. Все неща, които напомнят, че Радев е бил прав, когато се е противопоставял на ключови политики, партийни комбинации и управленски практики.

Не, той далеч не е просто късметлия, какъвто бе Борисов в началото на политическата си кариера. Бившият президент днес се ползва не просто с конюнктурни предимства — към тях той добавя свои лични качества и постижения, които са ценени от обществото. Качества, които Радев е отстоявал в последните девет години, а последните девет седмици са просто тяхна рекламна частица.

На първо място стои способността му да оценява детайлно политическата обстановка, да се позиционира най-добре в нея и да отстоява своите позиции. Това му създаде харизмата на константен, смел и честен политик.

И му даде огромна сила. Радев сам успя да нанесе такива удари по модела на Борисов, че го трайно осакати. Особено самия Борисов, който бе стигматизиран като управленец до степен, че накрая и Пеевски се отказа да подкрепи амбициите му да стане премиер за четвърти път — след пазарджишките избори.

Личностните качества на Радев не просто го превърнаха в алтернатива на Борисов, а в алтернатива, която изразява настроенията и търсенията на мнозинството българи. Управлението на ГЕРБ никога не се е ползвало с широка обществена подкрепа. Напротив, то винаги е предизвиквало обществен гняв. Някак си удобно не се споменава, че от четири кабинета на ГЕРБ три предизвикаха масови обществени протести (първият и третият на Борисов и този на Желязков), два паднаха вследствие на тези протести (първият на Борисов и този на Желязков), а един падна, след като получи своеобразен „вот на недоверие“ от електората под формата на първия избор на Румен Радев за президент (второто правителство на Борисов).

От друга страна, реанимацията на ГЕРБ във властта винаги е била плод на манипулации, корупция и страх. Политическите машинации се превърнаха в запазена марка на партията на Борисов. Те бързо разбраха, че политическото им оцеляване зависи от изграждането на стройна система за въздействие и контрол върху цялата политическа система, за да може да се дискредитира появата и проявата на всякаква политическа алтернатива още в най-ранна фаза, съчетано с щедро възнаграждаване на всяко съглашателство, предателство и ренегатство. Политическите противници бяха унищожавани от Борисов не чрез удар, а чрез прегръдка.

Той дотам успяваше да омайва политическите си партньори, че те се превръщаха в по-големи защитници на управлението на ГЕРБ от самия ГЕРБ. Така Реформаторският блок бе против оставката на втория кабинет на Борисов, Обединените патриоти бранеха до последно, с пяна на уста, третия кабинет на Борисов, ПП–ДБ коленопреклонно молеха лидера на ГЕРБ да се съгласи да замени Денков с Габриел, а ИТН и БСП в деня на оставката на Желязков все още твърдяха, че им предстои да реализират пълен четиригодишен мандат. А само след броени минути гледаха като Тодор Живков на 10 ноември.

Това са показателни, но далеч не изчерпващи примери за това как процедира ГЕРБ, срещу какво Радев устоя, но и какво го очаква в близките четири седмици.

Вече видяхме как неговата поява на партийния терен бе предхождана от една камара лъжи и манипулации. То не бяха ехидни подмятания как е изпуснал удобния момент да направи партия през 2020 г., как няма да може да пренесе рейтинга си като президент към фигурата на партиен лидер, как няма достатъчно хора около себе си, как уж има, но тези хора само ще го изложат и предадат, как Пеевски имал компромати, с които ще го срине за броени дни, и прочие, и прочие…

За да се стигне до появата на едно социологическо проучване, което трябваше да покаже, че още на старта на предизборната кампания балонът се е спукал. Вярно, бяха изменили малко методиката и базата данни, но кой ти гледа това. Важно беше да се внуши, че има срив с една трета в подкрепата за „Прогресивна България“. Е, и това не сработи.

Радев имаше и късмета, че машината за омаскаряване на ГЕРБ–ДПС се изтърка — вече има непоносимост не просто към посланията ѝ, а и към лицата, които ги отправят. Ефектът от нейната дейност започна да носи обратни резултати за господарите ѝ и това се вижда най-ясно при поведението на Пеевски. Той буквално се е изпарил, а дежурните „мисирки“ също са пуснати в отпуск от телевизионните студиа.

Засега не враговете носят заплахи за Радев, а собствените му решения. Именно досегашните му успехи в битката срещу модела „Борисов“ сякаш го подлъгват да възприеме средството за цел и да гради цялата си бъдеща стратегия върху това как ще продължи тази битка успешно и в бъдеще.

Истински голямото предизвикателство пред него е да капитализира досегашните си усилия чрез създаването на голяма и трайна партийна структура. А тук той сякаш стъпи накриво. Прощъпулникът на „Прогресивна България“ разкри, че се създава поредният дясно-центристки проект. След като една партия декларира, че няма да търси промяна на съществуващата данъчна система, тя е най-малкото дясно-центристка. Защото данъчната система у нас е крайно дясна — от нея биха се срамували нормалните дясно-центристки партии в Европа. У нас това обаче изглежда не е повод за особен дебат.

С това Радев си спестява атаки от страна на бизнеса и останалите десни партии, прави изграждането на бъдеща управленска коалиция по-лесно, но започва процес на дистанциране от своето най-твърдо ядро — левия избирател. Последният не просто бе в основата на неговото двукратно избиране за президент, но представлява и най-големия резерв на електоралната маса в България.Новини България

В последните две десетилетия именно хората с класически леви предпочитания бяха лишени от политическо представителство. БСП прекалено залитна надясно още по времето на Станишев и впоследствие никога реално не предприе стъпки да се върне назад. Тя предпочете конформизма пред един милион гласа.

Освен това, този милион са най-ярко настроените анти-ГЕРБ избиратели. Тези хора дори Радев не трябва да полага особени усилия, за да привлече — просто не трябва да ги отблъсква. А ако чуят истински леви послания, те могат да постигнат висока степен на активизация. Видяхме как енергията на самотната Ваня Григорова по време на последните кметски избори за малко не се оказа достатъчна, за да бъде съборена „синя София“.

Ако позиционирането на „Прогресивна България“ може да се определи като стратегически гаф, чиито последици вероятно ще настъпят след изборите, то беше допуснат и тактически гаф, който непосредствено касае предизборната кампания. Той се съдържа в посланието, че партията на Радев ще търси начин да сформира конституционно мнозинство за промяна в следващия парламент, с което промяната беше представена като резултат от бъдещо колективно усилие на много партии.

А моментът изисква максимално да се акцентира върху Радев. Това буквално са неговите избори и той трябва да направи всичко възможно да ги превърне в one-man show. Тук не става въпрос, че Радев не трябва да слиза от медийния подиум, а че трябва да намери начин да отправи послания, около които да се завърти цялата предизборна кампания, и те да изведат ключовата му роля за бъдещото развитие на България.

След като девет години той се е борил с един модел на управление, сега това трябва да бъде формулирано като запомнящи се обещания, дори и да звучат като тежки закани. Сега е времето за финален щурм, който не трябва да се превръща в заложник на мисленето какво ще се прави след изборите. Следизборните комбинации ще зависят не от сегашното му поведение, а от резултата, който ще получи на 19 април.

Той засега предпочита да се държи крайно обрано и веднага се видя как инициативата беше поета от конкуренцията му. Едни радикализираха поведението си по отношение на геополитически теми, други го заливат с всевъзможни въпроси, трети са се вторачили в личността, семейството и обкръжението му. Дори всичко това да не му нанася моментални щети, то стопира потенциала му за развитие и трасира темите, по които той ще бъде атакуван и след изборите.

В хода на предизборната кампания вече няма възможност да се променя програмата на „Прогресивна България“. Но трябва да се намери начин да се активизира левият електорат в нейна полза. Един от начините е чрез радикализиране на говоренето срещу статуквото — и то персонално от Радев. От това ще зависи дали той ще получи максимален резултат или ще разпилее част от своя политически капитал, само защото му е даден съвет, че мълчанието е печелившата стратегия.

Може и да е, но не и когато започва да прилича на страх и малодушие.

Автор: Георги Георгиев, Glasove.com