Мая Манолова: КЗП ще следи и лекарствата – у нас една опаковка за диабет е 6 евро, а в Гърция две са 5

Дълг от 2 ст., минал през няколко колекторски фирми, стига до 1205 лв. през 2025 г. – комисията ще се намеси, казва председателят на Комисията за защита на потребителите

Още акценти в интервюто:

Търговците купуват чушките по 30 цента, а ги продават за 2,99 или по 1,99 евро, когато са в промоция
Ще заведа колективни искове на монополите заради неравноправни клаузи в договорите
Очакването, че проблемите ще се решат с пазарни мерки, няма да стане, когато пазарът е изкривен
Търговските вериги сложиха в кошницата с грижа своите собствени марки или продукти с ниско качество
- Госпожо Манолова, днес (понеделник - б.а.) е вторият ви ден като председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), но вече започнахте активна работа. С какво започвате деня?

- Започваме тематични проверки по бензиностанциите, за да установим дали и търговците на горива на дребно не са се изкушили да използват кризата, за да вдигнат цените необосновано.

- Имате ли такива наблюдения? Все пак има много световни фактори, които качват цените на горивата.

- Наблюдението ми е като на всеки български гражданин, който ахва, когато вижда ден след ден таблицата с цените по колонките и по бензиностанциите. Не е справедливо да плащаме цени, които нямат съответната икономическа обосновка. Нашата задача е да предотвратим опитите за спекулативно повишаване, а ако има такова, да се наложат съответните санкции, които законът предвижда.

- Мислите ли, че мерките на правителството за цените на горивата са достатъчни?

- Те са адресирани към най-важните отрасли - транспорта, тъй като избухването на цените при превозвачите може да доведе до инфлация във всички сектори; земеделските производители, които и без това са натиснати и от веригите, и от вноса; както и за най-уязвимите граждани. Ако кризата продължи, със сигурност ще има още мерки.

- Цените на горивата няма как вече да не са допринесли за поскъпване и на останалите стоки. Има и други фактори. Необосновано ли е покачването на цените?

- Ще се опра на официалния доклад на Комисията за защита на конкуренцията от края на миналата година, който извади примери за надценки в размер на 80 -90 до 130%. Смятате ли, че това може да бъде оправдано с повишаването на горивата през последните седмици? Начинът, по който беше прието еврото в България, буквално смачка потребителите и даде възможност за избухване на цените, тъй като Законът за въвеждане на еврото влезе в сила шест месеца преди официалното приемане с два месеца гратисен период, а това даде възможност на търговците да повишат цените предварително. Инструментариумът, с който КЗП разполага, се оказа крайно недостатъчен, за да бъде овладяно повишението на цените.

- Дори и с новите изменения, които дадоха възможност за налагане на глоби до 100 хил. евро?

- За какво може да налага глоби комисията? За необосновано увеличение на цените. Как се проверява то? Дали сега, в конкретния момент цените са се повишили. Но една търговска верига, която продава сирене с 80% надценка, има ли необходимост необосновано още и още да повишава цените? Проблемът е във вече допуснатото абсурдно високо ценово равнище на основни хранителни продукти.

- Какво смятате, че можете още да правите?

- Това, което правителството се опита да направи – “Кошница с грижа”, принципно беше замислено като добра инициатива, но се провали. Търговските вериги се подиграха с потребителите и показаха, че да се разчита на тяхната добра воля, е повече от наивно. Те сложиха в кошницата продукти от собствени марки и продукти с ниско качество, при това много ограничен кръг – в една от веригите са едва 30 продукта, предвид че предлага по над 10 000. И това намаление от 15% на фона на промоциите, които правят на сходни продукти и които достигат до 37%, е смешно.

- Какво значение има, ако все пак са с намалени цени?

- Най-често промоциите са за сметка на производителите, които участват в нея. И това не променя абсурдно високото ниво на цените в България.

По данни на Евростат у нас цените на млечните продукти са най-високи от целия Европейски съюз. Например маслата са 142% над средните за ЕС, млечните и яйцата – 126% от средните, захарните изделия – 116% от средните. Ние вече сме на 93% от средноевропейските цени. В същото време покупателната способност въпреки ръста през последните години е стигнала 68%. Тази ножица от близо 30% се стоварва върху българските домакинства. Ние сме далеч от средноевропейските доходи, а вече сме съвсем близо до средноевропейските цени. Хората го усещат и са гневни да плащат по-скъпи основни продукти от средния германец, французин, италианец.

Да видим примера на съседните европейски държави. В Гърция правителството сключи споразумение с търговските вериги за 1150 стоки, ясно определени за всяка една верига, както и процентите на намаленията. Когато една търговска верига поеме ангажимент, бил той и доброволен, следва да подлежи на проверка и на санкции, както е в Гърция. Все пак да припомня, че оборотът на първите две вериги у нас, които имат един и същи собственик, е над 5 млрд. лв. годишно – това са приходи от българското население.

- В много квартални магазини е дори по-скъпо.

- Не съм съгласна. Пазарният дял на търговските вериги е над 70%. Какви са възможностите на гражданите да търсят алтернативни търговци на дребно? Само в България, в никоя друга европейска държава, им беше позволено да си ситуират супермаркетите в идеалните центрове на градовете, да нямат никакъв регламент по отношение на работното време.

- Голяма част от този проблем идва от структурата на земеделието и на цялата верига за доставки, не само от продавачите, които са в края.

- Така ли мислите? Да, може би част от проблема е, че производителите нямат възможност за достатъчен натиск да получат реални цени. В последните дни получавам информацията от тях, че веригите купуват например чушки на 30 цента и ги продават, забележете, на промоция на 1,99 евро, а на реална цена - 2,99 евро.  Затова смятам, че законодателството на правителството по отношение на справедливата стойност е една добра крачка. А първото, което КЗП ще направи, ще бъде публично табло на истината, или с други думи - “табло на срама”, от което да стане ясно колко над справедливата стойност продават веригите основни хранителни продукти.

Втората стъпка би следвало да бъде КЗП да може да налага санкции при съществени отклонения от справедливата стойност, което в момента не е предвидено в закона. Тъй като аз лично съм песимист, че веригите доброволно ще намалят цените, засрамвайки се, образно казано, от истината. Ако не става с моркова...

- Какво разбирате вие под съществено отклонение?

- В методиката, която още не е влязла в сила, се допуска отклонение от 10%. За мен това е много.

- Водят ли се разговори за такива промени в законодателството?

- Имам уверението от водещи депутати от “Прогресивна България”, че подобни промени ще минат по бързата законова писта. С екипа на КЗП още в следващите дни ще сме готови с нашите предложения, които, разбира се, ще бъдат обсъдени с всички заинтересовани страни.

- Така няма ли да се изкриви пазарът?

- Очакването на икономисти, експерти, институции е проблемът с високите цени да се реши с пазарни механизми, но това няма как да стане, когато пазарът е изкривен. Целта е да се коригират пазарните аномалии.

В редица европейски държави впрочем са наложени като временна мярка пределни надценки или тавани на основни хранителни продукти. Става дума за Хърватия, Румъния, Гърция, Унгария. В нито една държава при приемане на еврото не е оставена подобна вакханалия, в която всеки да си вдига цените.

Това, което българските граждани виждат, е, че цените на всичко се превалутираха 1 към 1 - 1 лев равен на 1 евро. Единственото, което се превалутира по официалния курс, са заплатите. Това не може да продължава. Държавата трябва да се намеси да защити потребителите.

- Какво друго ще е сред приоритетите ви?

- Необосновано високи са и цените на лекарствата без рецепта. Още в първия ми ден ми показаха касови бележки за лекарство за диабет - една опаковка в България струва 6 евро, а в Гърция – две опаковки са 5,36 евро. Подобни примери могат да се дадат безброй. Сега влизаме в грипния сезон, още от миналата есен излетяха нагоре аналгетици, противогрипни, спрейове, капки.

Всичко това удря по джоба българите и води до несправедливи приходи и печалби в аптечната мрежа на фармацевтичните компании. Така че справедливата стойност трябва да влезе в сила и за лекарствата без рецепта.

- Това поскъпване не идва ли от доставчиците?

- Значи трябва да се проследи ценообразуването по цялата верига.

А и това, което е факт в България, да има свързана собственост на производител, складове на едро и търговия на дребно, в европейските държави е недопустимо. Така че тук трябва да се мисли и за по-мащабни промени, но засега конкретните ангажименти на комисията са по отношение на цените.

- Още в първия си работен ден съставихте актове на топлинните счетоводители. Защо?

- Идва отоплителният сезон, цените на тока, парното и водата стават ключови за всяко домакинство. КЕВР вече взе своите решения и цената на парното се повиши в София с 5,5%, но на места в страната с над 10 и 20%. Цената на тока също излетя с над 3%. В този момент и топлинните счетоводители се опитаха да си вдигнат таксите с до 40%. Затова може да им наложим глоба до 25 хил. лв. за необосновано повишаване, както и за нелоялни търговски практики, защото това повишение беше направено на тъмно, хората го научиха месец и половина по-късно.

Като цяло ще имаме много работа да преразгледаме наличието на неравноправни клаузи в общите условия и договорите на мобилни оператори, топлофикациите, ВиК-тата. Ако не се съгласят да ги отстранят доброволно, ще им заведа колективни искове.

- Вие там имате ли всъщност правомощия?

- Правомощия по отношение на общите условия и договорите - да. Такива клаузи имаше примерно в договора на “Софийска вода”. Отпадна задължението да бъдат разлепяни информационни известия, с които да се уведомява кога ще се извършват задължителните отчети на водомерите. Но не всеки може да следи информацията на сайта. А в наредбата за ВиК услугите е заложено така нареченото общо потребление - живеещите в етажната собственост плащат цялата вода, която влиза във входа независимо от това какво е конкретното им потребление - тоест плащат и разликата между сбора на всичките водомери. А самата “Софийска вода” няма интерес да е засякла точно всички водомери, защото така или иначе входът плаща цялата сума, а след това те, ако успеят да намерят или да осъдят този, чието реално потребление не е установено, си събират сумите още веднъж. Ще се заемем и с тази наредба.

А при колекторските фирми в момента има пандемия от дела, които завеждат за много малки и много стари задължения, отдавна погасени по давност. Набъбнали са не просто с проценти, а в пъти. Едно и също задължение се прехвърля няколко пъти между няколко колекторски фирми.

В основата на това седи фактът, че в края на миналата година двете най-големи колекторски фирми си продадоха задължения в размер на 1,7 млрд. евро, които сега приобретателят събира. Сумата на продажбата е 100 млн. евро, тоест задълженията на гражданите се продават на около 6% от стойността, а след това се събират в поне двукратно завишени размери.

Това има нужда от своята регламентация. КЗП ще работи по закон, който да озапти колекторските фирми. Смятам да предложа пълна забрана естествените монополи да ползват колектори.

В момента един мобилен оператор съобразно общите му условия гражданите са длъжни да платят 8% от стойността на дълга за това да бъде наета колекторска фирма, която да събира вземането. И колекторите се намесват буквално на първия месец, в който някакво задължение е останало непокрито. А винаги има такова - особено когато си сменяш мобилния оператор, остават едни 50 евроцента, за които не си разбрал и които се събират в колосални размери впоследствие.

Един от най-красноречивите примери е задължение на гражданин от 5 ст. към телеком. Към края на миналата година то беше набъбнало до 1205 лв. Беше минало през няколко колекторски фирми и накрая ЧСИ беше наложил запор на две банкови сметки, личен автомобил и недвижим имот в центъра на областен град. И това не е единичен случай.

Затова ще стигнем и до предложения за промени в работата на ЧСИ-тата, които не са непосредствено в моя ресор, но те трябва да имат задължение да уведомяват гражданите за случаите, в които става дума за погасени по давност задължения. Както и да бъдат санкционирани за запориране на множество сметки, МПС-та и имоти за малки дългове, защото за налагането и вдигането на всеки запор се събират такси.

- Колко е давността?

- За сметки за ток, вода, парно, мобилен оператор, телевизия е 3 години. За останалите задължения е 5 години. Но в момента, пак повтарям, се събират задължения, които са от 20 години.

CV

Родена е на 4 май 1965 г. Кюстендил
Магистър по право и по икономика от УНСС, и по история от Института по младежта в Москва
От 1998 до 2015 г. е адвокат към адвокатска колегия - Кюстендил
От октомври 2015 до септември 2019 г. бе омбудсман на Република България
През декември 2019 г. учреди партия “Изправи се България”
През септември т.г. бе назначена за председател на Комисията за защита на потребителите