Либералите не подлежат на сатира и пародия, защото те самите несъзнателно и неумишлено правят такава пародия на самите себе си

Поредната манифестация на "Закона на Чергов": либералите не подлежат на сатира и пародия, защото те самите несъзнателно и неумишлено правят такава пародия на самите себе си, каквато никой комик не е способен да измисли...

Украинската посланичка Олеся в сутрешния блок на БТВ. Цънцарова е запланирала мелодраматичен филмов сюжет в стил 90-тарска холивудска емоционална полит-агитация, която трябва да подейства на либералните сензитивности като масаж на простата или на джи-точката. Нещо като крак-кокаин за турболиберали - пропагандата трябва да се инжектира дълбоко в либералната душа, със своята висока сеизмичност да предизвика емоционално цунами, което да убеди либерала, че е редно и дори задължително да си демонтираме цялата държава, за да "помогнем на Украйна".

С прегракнал, треперещ и почти разплакан глас Цънцарова пита Олеся:
- На кого се обаждате със свито сърце всяка сутрин?
Посланичката сякаш влиза в ролята си във филмовия сюжет на режисьорката Цънцарова и докарва същата мелодраматична интонация на гласа:
- Обаждам се всяка сутрин първо на сина си. За съжаление, това е съдбата на много майки, които се вълнуват за своите деца.
Цънцарова със самодоволна усмивка задава подканващ въпрос, който трябва да разкрие пред зрителя майчините терзания, причинени от "незаконната пълномащабна инвазия на диктатора Путлер":
- А той е там?
И тук по детински глупаватата и лекомислена посланичка Олеся разваля целия сценарий за Оскар на Цъцнарова:
- Не, той е студент в Европа. За съжаление децата ни пораснаха толкова бързо...

Целият геополитически емоционален мелодраматизъм, запланиран от Цънцарова, се превръща в обикновен и банален разговор на жени на средна възраст в "На кафе" при Гала, където се жалват колко бързо минава времето и "как пораснаха децата".....

Сега сериозно. В Украйна има две категории хора, две касти. Едната каста е на такива като Олеся: политици, бизнесмени, партийни бюрократи, журналисти, пропагандатори, служители в НПО-та и тинк-танкове, пиари, свързани с режима на Зеленски хора. Техните синове никой не ги докосва и са или в Европа или спокойно си обикалят по баровете на Киев. Мога да ви изредя поне 20 украински мъже на възраст между 25 и 35, които работят като "пропагандатори в Туитър" и пишат по цял ден от началото на войната туитове как Украйна трябва да спечели войната и трябва да продължи да бъде въоръжавана.

Другата каста е на обикновените хора, чиито синове са буквално отвличани насилствено по улиците, за да ходят да воюват за "евроатлантизма", гейпарадите в Киев, въглеродната неутралност на Днепропетровск и "драг шоута на травестити" в детските градини в Одеса. Майките на тези, които не са свързани с режима и които ги отвличат по улиците, нямат глас в медиите и в Туитър. Тях никой не ги пита. А тези от първата каста, които са защитени от тази война и стоят в офиси или барове, ежедневно настояват и пропагандират войната да продължи до "пълна победа на Украйна".