Латинска Америка се превръща в "лаборатория" на военните технологии на Израел

Обявеното от правителството на колумбийския президент Абелардо де ла Есприеля преориентиране към Израел не се ограничава само до дипломатическо пренастройване, пише Алфонсо Инсуасти Родригес за TRT World.

Обещанието за изграждане на двустранни отношения "каквито никога досега не е имало", повторното отваряне на колумбийското посолство в окупирания Източен Йерусалим, "признаването на израелския суверенитет" над окупираните Голански възвишения и възстановяването на икономическите и търговските връзки сочат към по-мащабна трансформация на колумбийската външна политика.

По-конкретно се очаква през следващите месеци около 30 израелски компании да посетят Колумбия, за да проучат възможности за инвестиции. Това е било потвърдено след среща между министъра на търговията Маурисио Гомес и Бетси Бърнс Корн - председател на Конференцията на президентите на големите американски еврейски организации.

Зад тази промяна стои по-широк въпрос: възможното възстановяване и разширяване на архитектурата за сигурност, включваща военни технологии, наблюдение, разузнаване, сътрудничество с Вашингтон и нарастващо участие на частния сектор в стратегически функции на държавата.

На официалния уебсайт на политическата партия на де ла Есприеля — "Защитници на родината" — се посочва, че "по-тясното сътрудничество с израелската отбранителна индустрия открива възможности за трансфер на технологии, създаване на специализирани работни места и укрепване на сектори като киберсигурността и военното разузнаване".

Този технологичен тласък, представян като част от стратегия за борба с това, което партията определя като организирана престъпност, може да се превърне в основен стълб на новите отношения с Израел.

Според някои експерти в Тел Авив сътрудничеството в областта на сигурността също може значително да се разшири. "Всичко, свързано с националната сигурност, ще включва широко сътрудничество с Израел", заяви политологът Алберто Спекторски. "Колумбия ще го поиска, Израел ще го предостави и тези отношения ще бъдат укрепени", добави той.

В крайна сметка, според анализ, публикуван в "Таймс ъф Израел", "това не е просто дипломатически протокол: това е премислено послание, насочено към целия регион, в момент, когато Израел се стреми да възстанови съюзите си в Латинска Америка след години на влошаване на отношенията".

Следователно измерението на сигурността може да се превърне в ключова точка на сближаване през тази нова фаза, свързвайки външната политика с военните технологии, разузнавателните и наблюдателните способности.

Израелските технологични пипала в Латинска Америка

Този процес обаче не започва с настоящото правителство. Корените му са в продължилото десетилетия военно и разузнавателно сътрудничество между Колумбия и Израел.

По време на управлението на бившия президент Вирхилио Барко (1986-1990 г.) журналистически разследвания разкриват присъствието и консултантската роля на израелския агент Рафи Ейтан, за когото се твърди, че е бил консултиран по въпроси, свързани със сигурността и охраната на президента.

Последвали разследвания също повдигат въпроси относно възможна връзка между присъствието му в Колумбия и ескалацията на насилието срещу членове на лявата партия "Патриотичен съюз" (ПС).

Обвинението предизвиква полемика, а някои негови аспекти впоследствие са отхвърлени или поставени под съмнение. Самото журналистическо разследване посочва, че няма доказателства за връзка между Ейтан и убийствата на членове на ПС, но отбелязва, че присъствието му в Колумбия съвпада с рязкото увеличаване на тези убийства, започнало през 1987 г.

Години по-късно Междуамериканският съд по правата на човека признава отговорността на колумбийската държава за унищожаването и политическото насилие срещу членове на тази партия.

По време на управлението на бившия президент Алваро Урибе (2002-2010 г.) военните отношения между Колумбия и Израел се задълбочават, като се поставя акцент върху политиката за сигурност и укрепването на способностите на колумбийските въоръжени сили.

Израелската щурмова пушка "Галил" се превръща в един от символите на това сътрудничество, съпроводено от трансфер на технологии и сътрудничество в областта на авиацията, разузнаването, наблюдението и други военни системи.

Впоследствие "Индумил" — компания, подчинена на колумбийското министерство на отбраната — разработва национални версии на "Галил" чрез споразумения за трансфер на технологии с Израел, показвайки как първоначалната зависимост може също да се превърне в основа за развитие на местен индустриален капацитет.

Политическият и дипломатическият разрив с Израел по време на управлението на бившия президент Густаво Петро (2022-2026 г.) бележи повратна точка в тази тенденция.

През октомври 2023 г. Израел преустановява военното сътрудничество и износа за Колумбия. След това, през февруари 2024 г., Петро обявява спиране на новите покупки на оръжия от Израел, а на 1 май обявява прекъсването на дипломатическите отношения.

Паралелно с това Колумбия развива стратегия за индустриална автономия в областта на отбраната. Проектът за пушката "Ягуар" — определен като символ на "технологичен, индустриален и стратегически суверенитет" — е започнат от "Индумил" през 2020 г.

Името ѝ отдава почит на животното, което представлява "сила, интелигентност, адаптивност, прецизност, териториално господство и връзка с джунглата и природата на Америка" и което в продължение на векове е било "древен символ на коренното население на Америките".

Пушката е официално представена през май 2026 г. като оръжие, разработено в страната с цел укрепване на националния суверенитет. "Ягуар" включва значителни подобрения спрямо системата "Галил", използвана понастоящем от колумбийските сили.

"Елбит Системс" и присъствието ѝ в региона

Бизнес измерението прави потенциалния обхват на тези отношения още по-ясен.

През декември 2021 г. колумбийската армия сключва договор с "Елбит Системс" — една от водещите израелски компании в отбранителния и технологичния сектор — за система за наблюдение и разузнаване на границата, както и за команден и контролен център на границата с Венецуела, на стойност около 30 милиона долара.

Договорът е изпълнен в рамките на двустранно споразумение между Колумбия и Израел. Това не е просто придобиване на оборудване: става дума за интегриране на технологични способности, разработени от израелска компания, в управлението на сигурността на стратегическа територия.

"Елбит" и други израелски компании разширяват присъствието си в Латинска Америка.

Академични изследвания документират регионалното използване на дроновете "Хермес 450" и "Хермес 900" — системи, разработени от "Елбит", които интегрират способности за разузнаване, наблюдение, придобиване на цели и разузнавателно наблюдение.

Бразилия, Чили и Мексико са сред латиноамериканските държави, които са използвали платформи от този тип.

Самата компания признава, че има договори за модернизиране на системи "Хермес 900", използвани от латиноамерикански клиенти.

Въпросът придобива особено чувствително измерение, когато военните технологии се пресекат с цифровото наблюдение.

През 2024 г. колумбийската прокуратура започва разследване на предполагаемото закупуване и използване на софтуера "Пегас", разработен от израелската компания "Ен Ес Оу Груп", чието разпространение се контролира от израелското министерство на отбраната.

В сигнала се твърди за сделка на стойност около 11 милиона долара и предполагаемо плащане в брой. Разследването трябва да установи, наред с други неща, дали придобиването действително се е състояло и как е бил използван софтуерът.

Еквадор предлага друг значим пример. През декември 2024 г. Националното събрание одобрява разследване на предполагаемото използване на софтуера "Пегас" срещу журналисти, представители на опозицията и активисти.

Резолюцията разпорежда явяването на директора на Центъра за стратегическо разузнаване и изисква информация от израелското посолство относно предполагаемото използване на програмата на територията на Еквадор.

Отново значението се крие в институционалния въпрос: кой придобива тези технологии, под какъв контрол, срещу кого могат да бъдат използвани и какви механизми съществуват за гарантиране на основните права?

Този процес съвпада с по-широка трансформация на регионалната сигурност: нарастващото участие на частни компании във функции, които традиционно са запазени за държавата.

В това отношение случаят с Хаити е показателен.

"Вектъс Глобал" - частна охранителна компания, свързана с Ерик Принс, основателя на спорната компания "Блекуотър", работи в Хаити от 2025 г., използвайки дронове за поразяване на въоръжени групировки.

Принс също така заявява, че е постигнал дългосрочно споразумение с хаитянското правителство, което при стабилизиране на ситуацията би включвало участие във възстановяването на системата за събиране на данъци.

Тази година "Ройтерс" съобщи, че американски представители обмислят по-тясно сътрудничество с компанията, докато правозащитни организации изразяват опасения относно смъртта на цивилни, свързана с ударите с дронове.

Приватизацията на функциите по сигурността

Междувременно приватизацията на функциите по сигурността повдига въпроси относно суверенитета, отчетността и правната отговорност.

Дебатът не засяга единствено Латинска Америка: Съветът на ООН по правата на човека е създал работна група за разработване на международна рамка за регулиране, наблюдение и контрол на дейностите на частните военни и охранителни компании.

Основният проблем е, че възлагането на принудителни функции на външни изпълнители може да усложни установяването на отговорността, когато се стигне до злоупотреби.

В този контекст трябва да бъде анализирана и политическата роля, която Израел е придобил за "новата десница". Журналистът Пабло Стефанони е изследвал как защитата на Израел се е превърнала за части от крайната десница в средство за легитимирането им след 1945 г., когато антисемитизмът е бил исторически отличителен белег на голяма част от радикалната европейска десница.

В своя анализ Стефанони посочва, че "антиантисемитизмът" може едновременно да действа като механизъм за легитимация и като инструмент за противопоставяне срещу групи като мюсюлмани, палестинци и прогресивни среди.

Тази интерпретация помага да се обясни защо отношенията с Израел днес излизат извън строго военната или търговската сфера.

На този фон Колумбия представлява особено значим случай. Новото правителство на де ла Есприеля предлага възстановяване на военното сътрудничество с Израел и укрепване на стратегическия съюз с Вашингтон.

Анализатори свързват този проект с потенциално задълбочаване на израелското технологично сътрудничество в областта на сигурността, разузнаването и борбата с трафика на наркотици — в рамките на модел, който някои наричат "План Колумбия 2.0".

Сигурност за кого и суверенитет за какво?

Основният въпрос не е просто какви оръжия, платформи или софтуер купува всяка държава, а какъв тип инфраструктура за сигурност се изгражда, когато разузнаването, наблюдението, дроновете, киберсигурността и военните способности започнат да се интегрират с частни компании и международни съюзи.

В този контекст по-голямата технологична зависимост може да се превърне и в по-голяма стратегическа зависимост, особено когато критични способности започнат да зависят от външни доставчици.

Опитът на Латинска Америка ни принуждава да зададем въпроси, които надхвърлят обикновеното закупуване на оборудване.

Кой определя заплахите? Кой управлява данните? Кои компании участват? Какви механизми за контрол са въведени? И преди всичко — какви икономически и геополитически интереси стоят зад тези нови архитектури за сигурност?

Въпросът става особено актуален, когато технологиите, сигурността и инфраструктурата се свържат със стратегически територии и активи.

В Колумбия подходът към израелската държавна компания "Мекорот" и потенциалното ѝ участие във въпросите, свързани с управлението на водните ресурси в района на парамо Сумапас, отново отварят дебата за това кой взема решенията относно водата и стратегическите екосистеми.

Затова си струва да се запитаме: може ли зависимостта от отбраната и наблюдението да отвори нови врати за корпоративна намеса в територии, води, минерали, биоразнообразие и критична инфраструктура?

Какви бизнеси стоят зад тези съюзи и кой извлича стойността от нашите стратегически активи?

Спорът не е само технологичен или военен: той е и спор за суверенитета и бъдещето на териториите.

В една Латинска Америка, богата на вода, минерали, биоразнообразие и енергийни ресурси, превръщането на сигурността във врата към нови зависимости може да ограничи способността на държавите и общностите да вземат решения относно общите си ресурси.

Изъточник: “News.bg”