Крехки, безпомощни и безащитни сме, за да ни се напомни, че сме създания, а не създатели

В някакъв кратък период познати хора загубиха родител. Един познат заболя от онкологично заболяване. Ако щеш дори това с футболиста Жота - може да не го познаваш, ама си го гледал стотици пъти как се усмихва и как изразява характера и емоциите си с топка в крака, видял си снимката му със съпругата му като са били15 годишни тийнеджъри и си осъзнал, че тия хора са си били единствената любовна тръпка в живота един на друг (въпреки милионите, славата и възможностите) - все ще те разчувства мисълта, че само за миг това рухва и тая усмивка повече няма да я видиш.

Замисляш се колко е крехък живота и как целия ти свят може да се срине за много кратко време. И колко сме безпомощни пред съдбата си и как почти нищо не контролираме, макар да живеем с илюзия за контрол. И нема значение колко си умен, успял, богат и известен - в един момент съдбата ти идва за теб и нищо не можеш да направиш. Елон Мъск, Питър Тийл и другите милиардери си създават някакви илюзии за "биохакинг", вечен живот, пътувания до Марс - вярват, че волята им е неограчина и с нея могат да пречупват биофизични и метафизични бариери. Нема такова нещо, братче, ще си умрете като всеки един от нас, със същия ужас и болка, никакъв биохакинг и Марс и милиарди няма да променят съдбата ви. Точно толкова безпомощни и безащитни ще са на смъртния одър Елон Мъск и Питър Тийл, колкото и най-нещастния и анонимен клетник.

И как въпреки всичко това, можеш да не повярваш в Бог? И то не като отчаяна защитна реакция, за да понасяш по-лесно психическата болка, а като нещо съвсем рационално и логично.

Защо сме хем безпомощни пред съдбата си, хем имаме СЪЗНАНИЕ? Съзнание би трябвало да имат боговете, а не крехки и смъртни същества като нас, за които утре всичко може да приключи. За какво ни е да го осъзнаваме това, каква функция има съзнанието при нас, ако носи предимно болка? Пеперудките, катеричките и орлите са също толкова крехки като нас, но нямат съзнание - изпълняват си функцията, за която са създадени, след което просто умират и изчезват. Няма еволюционна причина да имаме съзнание, то изглежда по-скоро като дисфункция.

Крехки, безпомощни и безащитни сме, за да ни се напомни, че сме създания, а не създатели. Колкото повече не мислим за смъртта и я приемаме за абстракция, толкова повече забравяме за тоя факт. Мислиме си, че всичко в своя живот дължим на собствената си воля - а тя е само малка, макар и много важна част от съдбата ни.

Тогава за какво е СЪЗНАНИЕТО? Този, който ни е създал, ни е дал съзнание, за да можеш да направим съзнателен избор да го последваме и да се подчиним на неговата воля - и така в крайна сметка да се върнем при него. Никаква друга логична функция няма съзнанието, освен това да даде на човека право на избор да хармонизира своята воля с Божията и с Божиите закони.

Самият факт, че сме смъртни и че сме обречени да изпратим много близки хора, обаче имаме съзнание, чрез което да изпитваме тежка болка и страх от това, е най-голямото доказателство за съществуването на Бог. Ако бяхме просто някакви еволюционни колелца в машината на природата, нямаше да имаме съзнание, защото то само щеше да ни пречи да си изпълняваме природните функции и само щеше да ни е товар.