Краят на неоконсерватизма

Тръмп прокарва нов път за американската външна политика.

В реч, която може да се нарече победна над провалената неоконсервативна външна политика, президентът Доналд Тръмп обяви края на над 30 години съществуваща американска политика в Близкия изток. Идеологията, която въвлече САЩ в безсмислени войни – от Либия до Йемен – вече е мъртва.

На инвестиционна конференция в Рияд, в реч, почти незабелязана от основните медии, Тръмп заяви: „В крайна сметка, така наречените строители на нации разрушиха далеч повече държави, отколкото създадоха. А интервенционистите се намесваха в сложни общества, които дори не разбираха.“

За първи път от Първата война в Залива през 90-те години насам, Америка не води война в Близкия изток. Тръмп договори крехко примирие с Йемен, където няколко американски президенти водеха прокси война срещу Иран. Тръмп изтегля американските войски от Сирия, стана първият американски президент от 25 години насам, който се срещна със сирийски лидер, и обяви заедно с речта си край на санкциите срещу тази страна. Той води преговори с Иран за някаква нова ядрена сделка, която да замени тази, която едностранно прекрати през първия си мандат. Напредъкът не винаги е бил по права линия, но напредък има.

Достатъчно е да се върнем назад в десетилетията, за да видим разликата. Съединените щати открито подкрепяха Саддам Хюсеин във войната му срещу Иран, което доведе до хиляди жертви от двете страни. После позицията се промени – САЩ нахлуха в Ирак през 1991 г., след като Саддам навлезе в Кувейт. Саудитска Арабия бе застрашена, но бе спасена от война чрез американска намеса заради нейните петролни запаси, от които тогава САЩ бяха напълно зависими. В неоконсервативната еуфория след 11 септември Америка нахлу в Афганистан и Ирак, стартирайки план за изграждане на нации и замяна на местните правителства с американски марионетни режими и ислямските традиции с западни идеи за жените и обществото.

Тези действия по изграждане на нации дадоха основание на предупрежденията на Ал Кайда и ИДИЛ, че Западът цели да кастрира исляма и да превърне Близкия изток в част от нова глобална империя. Циркулираха слухове, че на американските войници в Ирак са били раздавани карти на сирийската граница в подготовка за план да насочат армията на запад към Сирия и Ливан след „завладяването“ на Ирак. Тази война въвлече Иран в конфликта, американски войски бяха изпратени в Сирия, Турция заплаши с инвазия, а руската намеса допълнително усложни борбата. ИДИЛ се издигна на мястото на Ал Кайда. САЩ започнаха война в Либия, сваляйки пореден грозен, но стабилен режим, което доведе до хаос, продължаващ и до днес. Огромни потоци бежанци заляха Европа. Йемен се разпадна в анархия и гражданска война. Войната в Афганистан заплаши да се разпростре върху Пакистан.

Въпреки че точните цифри не могат да бъдат определени, проектът „Разходите на войната“ (Costs of War Project) изчислява, че над 940 000 души са загинали директно в резултат на насилие, породено от американската външна политика след 11 септември, в Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и Йемен. Още между 3.6 и 3.8 милиона са починали индиректно вследствие на фактори като недохранване, болести и срив на здравните системи, свързани с тези конфликти. Общият брой жертви, включително пряко и непряко засегнатите, се оценява на между 4.5 и 4.7 милиона. Проектът подчертава и масовото разселване, причинено от тези конфликти – около 38 милиона души са били принудени да напуснат домовете си от 2001 г. насам. Около 7 000 американски военнослужещи са загинали. Според проекта, войните са стрували на САЩ над 8 трилиона долара. Днес Афганистан отново се управлява от талибаните, а Ирак – от ирански проксита. Изграждането на нации бе пълен провал. По-широката неоконсервативна интервенционистка политика също се провали.

Действително, най-доброто обобщение на дългогодишната американска политика в Близкия изток е това на Тръмп.

Думите са лесни, действията – често много по-трудни. И така, какво следва? Тръмп заяви своето „искрено желание“ Саудитска Арабия да последва примера на съседите си – Обединените арабски емирства и Бахрейн – и да признае Израел. Той каза, че ядрена сделка с Иран е „в полезрението“, добавяйки, че „никога не е вярвал във вечни врагове“. И двете са трудни задачи.

Но знак за това, което може да е най-същественият пробив в новата външна политика, бе срещата на Тръмп с новия лидер на Сирия – Ахмед ал-Шараа, бивш джихадист от Ал Кайда (мир се прави с врагове, не с приятели), който оглави бунтовнически алианс, свалил Башар Асад. Тръмп позира за снимка с ал-Шараа и саудитския престолонаследник – кадър, който „шокира региона и света“.

„В последните години прекалено много американски президенти страдаха от илюзията, че е наша работа да надникваме в душите на чужди лидери и чрез американската политика да налагаме справедливост за техните грехове“, добави Тръмп в подкрепа на своя все по-реалистичен подход (realpolitik).

Сирия сега е на кръстопът. Краят на санкциите ще даде на страната първи икономически глътка въздух от 14 години. Ал-Шараа покани американски енергийни компании да разработват сирийския петрол. Но топката остава в полето на Сирия. Тя трябва да реши дали ще се откаже от иранската терористична подкрепа и ще престане да дава убежище на тези бойци. Лидерите на Персийския залив застанаха зад новото правителство в Дамаск и искат Тръмп да направи същото, вярвайки, че то е преграда срещу иранското влияние. От страна на САЩ ще има натиск Сирия да прекъсне връзките си с Русия и да премахне руските бази и анклави там. Макар ал-Шараа да е потвърдил ангажимента си към Споразумението за разграничение с Израел от 1974 г., Тръмп без съмнение ще търси неговата подкрепа за „Авраамовите споразумения“. Той също така ще иска Сирия да поеме отговорност за лагерите за задържане на бойци от ИДИЛ в Североизточна Сирия.

Има много какво да се обсъжда и много трудни стъпки предстоят, но началото си е начало. След като Тръмп ясно даде да се разбере, че целите за насърчаване на човешките права, изграждане на демокрация и нации са заменени с прагматичен акцент върху просперитет и регионална стабилност, Сирия получава своя шанс.

„Готов съм да сложа край на минали конфликти и да изградя нови партньорства за по-добър и по-стабилен свят, дори ако различията ни са дълбоки“, каза Тръмп.

Източник: “The American Conservative”