Краят на анализите

През последната година го чувах многократно, но тези дни наистина ме впечатли, когато мой приятел го каза в разговор за политика - вече има поколение, което не помни нищо преди Бойко Борисов. 

Стресна ме по възрастови причини, а не по политически. Но е сигурно, че това трябва да се има предвид, когато се говори за политика. И особено когато противниците се нападат по исторически причини и на морални принципи в стил ляво-дясно, комунизъм-антикомунизъм и т.н. 

Те ми напомнят на едно смешно изречение от смешната книга на Кийт Уотърхаус "Били лъжеца". Цитирам по памет: "Вечните скандали на родителите ми напомняха отъпкания маршрут на раздрънкания трамвай номер 2, който от десетилетия минаваше по една и съща линия, спираше, за да разтовари стари доводи от миналото, и продължаваше към обръщалото,  което бе неговата начална и крайна спирка." Това е много свободна моя интерпретация по спомен, но се сетих за тази книга покрай уморения, но абсурден спор между леви и десни заради Ваня Григорова и Васил Терзиев.

 Аз ще гласувам за Ваня Григорова, не ме убеди, че може да бъде кмет на София, но въпреки това ще я подкрепя, защото не искам моделът "Кирил и Асен" да се мултиплицира в столицата и защото намирам Васил Терзиев за нахално и разглезено момче, което си е купило номинацията с няколко милиона лева, корумпирайки лидерите на ПП-ДБ, за да го номинират скандално срещу идеологическите, политически и исторически убеждения на собствените си членове. 
Спорът за политиката върху историческата памет в тази кампания е много интересен, защото паметта отсъства изцяло, а за възрастните хора, които все още я имат, изглежда гротескно. 
Ще започна с моята фаворитка, за която ще гласувам без никакво убеждение, че е способна да бъде разумен политик (най-важното в позицията на кмет на европейска столица, а не просто поредната случайна сладурана, каквито политическата безпътица вече издига в Европа). Ваня Григорова говори популистки глупости, които не може да реализира и е достатъчно вътре в играта, за да знае, че няма как да стане. 
Освен това съставът на общинския съвет ще е такъв, че ще трябва да положи много професионално политически усилия, за да прокара минимални подобрения - всичко в София е разпределено и нито тя, нито Терзиев ще имат властта да го променят. 

Аз ще гласувам за нея, защото не искам джендърите и най-агресивния слугинаж на американските демократи да вземат София. То е все едно в края на 80-е да подкрепяш Горбачов и да четеш "Огоньок", а не "Работническо дело". Освен това Ваня в тази кампания беше симпатична, а Васил Терзиев - не. Това е повърхностно, но определящо. 
Но мисълта ми е съвсем друга - парадоксът на историята, която ни затисна. 

Най-слабото място на Ваня Григорова е, че идва от синдиката "Подкрепа", говорейки за леви мерки в София. "Подкрепа" изигра най-деструктивната и отвратителна роля в началото на прехода. Хората на Константин Тренчев, които бяха бивши неуспешни партийци от БКП и лумпени, изгониха без изключение всички нормални стопански ръководители на фабрики, заводи и големи предприятия, за да ги разпарчатосат, занулят и унищожат, а където могат и да приватизират. Ако има някой за Народен съд след 10/11/89, освен комунистите за престъпленията им преди 1989-а, това е "Подкрепа". Този синдикат нанесе първата щета на дезориентираната България след катастрофата на социализма, която бе причинена от самите лидери на комунистическата партия. 
"Подкрепа" е другото име на разрухата на прехода, а нейният основател и бивш лидер се пенсионира без шум и с няколко офшорни сметки само от продажбата на "Мариците" на САЩ, които подели с тогавашния премиер и един червен аристократ от БСП. За другите му далавери няма да отварям дума. Мафиот от Стара Загора с елече и "здравей, кретен". Това, че Ваня Григорова работи за неговия синдикат (по подразбиране - мафиотска организация) е най-големият компромат срещу нея. И ако имаше свестен кандидат отсреща, щеше да се яви на дебат и да я разкости по тази тема - какви ги говори за национализация, когато идва от организацията, която раздържави по мафиотски начин България. 
Що за убеждения и какви леви идеи в "Подкрепа"... 
И тук идваме до по-невъзможната защита - тази на Васил Терзиев, който е издигнат от десните, а е роден от криптолевицата и най-ретроградната ѝ част - ДС. Васил Терзиев е получил първия си милион преди 20 години от ДС фирма, която започва да печели кинти от приватизация през 1990-а (когато нямаше приватизация). Той минава за IT специалист, но не разбира нищо от IT. Съдружник с други трима продават фирмата си, която е със загуба за милиони и се започва с едни митове и легенди, които нямат край. Терзиев е всичко, което онези, които го издигнаха - мразят. Това е тяхното предателство. Червено мамино синче, отгледано със сребърната лъжичка на ДС днес ми говори за потенциала на София, а неговата колибарска рода от видинските петърмладенови села гонеше хората от собствените им жилища в центъра на София, за да се настани господарски в тях. 
Терзиев е кух като селската си рода, докарала се с кръв до центъра на София, защото "тая власт с кръв сме я вземали и с кръв ще я дадем". И не я дават. Докараха я дотам, че сините да гласуват за тях. Просто да се гръмнат всички от площадите през 90-е. Това е перверзия и тя щеше да е по-малка, ако тяхното днешно политическо отроче бе поне малко талантливо, а не робокоп на амбицията си да става политик. Има харизмата на веган торта в хладилник на Зоя. Измамник от ляво, който се представя за десен. 
Ваня Григорова е по-артистична амбиция, която ошумольосва левите, идвайки от синдикат, който разруши всичко, което партията на родата на Васил Терзиев гради през годините на бездарния си социален експеримент, който  изостави през 1989-а и ни остави сами да се оправяме, а преди това ни би по-главите да го следваме, че и телени огради тури по границите.

 След всичко, което някои от нас помнят за последните 40 години, е нелепо да ни излизат с комиксови сблъсъци ляво-дясно, градска десница-селска левица, бай ганьо-будители и прочие. Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.