Край на театъра: Съдът в Плевен отряза майката на Ева и я обвини в злоупотреба

Рядък – почти невиждан – прецедент по дело за защита от домашно насилие е факт в Плевен.

Районният съд не просто отказа да издаде заповед за защита на Божидара Христова и дъщеря ѝ Ева срещу бащата Васил Ружин, но черно на бяло посочва, че майката е злоупотребила със закона, навредила е и на процеса, и на отношенията баща–дете.

Решението, постановено на 12 ноември 2025 г. от съдия Ралица Маринска, на практика обръща обичайната картина: вместо "класически" сценарий с майка-жертва и баща-агресор, съдът вижда баща, който години наред се опитва да упражнява родителските си права, и майка, която използва Закона за защита от домашното насилие като оръжие в битката за детето.

На практика съдът констатира между редовете закъсняла, но все пак – справедливост за Ружин.

От тежки обвинения до пълен обрат

Божидара Христова завежда дело по ЗЗДН, в което описва три акта на домашно насилие, засягащи и нея, и малката Ева. Според нея на 19 май 2025 г. в с. Брестовец Васил Ружин пристига пред дома, крещи брутални обиди и заплахи, хвърля стъклена бутилка по нея и детето; на 18 юни 2025 г. по телефона я залива с псувни и заплахи "ще те унищожа", "ще те убия"; на 5 юли 2025 г. я "настига" в Несебър, крещи пред апартамента ѝ, заплашва, че ще ѝ вземе детето и "ще се гърчи като червей".

Картината е тежка, а заедно с нея майката твърди, че от години тя и детето са подложени на психологически, емоционален и физически тормоз, обвързвайки поведението на Ружин със "зависимост от наркотични вещества".

Съдийката обаче не приема нито едно от тези твърдения за доказано.

Напротив – в мотивите на решението си тя буквално "обръща прожектора" към поведението на майката.

Пет заседания без майката и категоричен тон от съда

Делото минава през общо пет открити заседания. Христова не се явява на нито едно от тях, въпреки че съдът изрично я задължава да дойде лично и да отговори на ключови въпроси – например от кой номер и на кой номер са водени твърдените заплашителни разговори.

Съдът отбелязва, че отсъствието ѝ не е по уважителни причини и стига до извод за „шиканиране на процеса и злоупотреба с право“. Това е изключително остър тон за съдебен акт по ЗЗДН – и директен сигнал, че магистратът вижда не жена, търсеща защита, а страна, опитваща се да използва закона тактически.

В крайна сметка съдът приключва съдебното дирене, без да я изслуша – по нейна вина.

В решението си съдът детайлно описва защо не вярва на версията на майката.

Към това се добавя и справка от полицията: бащата не е криминално регистриран, няма данни да употребява наркотици или да нарушава обществения ред.

Всичко това довежда съда до един извод – декларацията на майката по ЗЗДН, която по принцип има тежест и може да е достатъчна за защита, тук е напълно оборена.

Съдът: ЗЗДН не е инструмент за лични войни

В мотивите си съдия Маринска прави и принципен, почти програмно звучащ извод:

Законът за защита от домашното насилие има за цел да защитава хора в реален риск, а "не да служи за уреждане на междуличностни спорове".

Още по-остро звучи изводът, че майката не може да се позовава на собственото си противоправно поведение – неспазване на съдебните решения за местоживеенето на детето и режима на контакти – и да го обръща в претенция за "насилие" от страна на бащата, който се опитва да приложи същите тези решения.

Вреда за бащата и за детето

Между редовете, но и съвсем ясно, решението показва, че от тази злоупотреба с закона губят не само авторитетът на правосъдието и институциите, но и двама от най-важните участници – бащата и детето.

Васил Ружин е принуден да води поредица от дела – в София и Плевен, по гражданска, наказателна и административна линия, да доказва, че не е насилник и да защитава правото си на родител.

Малката Ева се оказва в центъра на конфликтна спирала – прехвърляне между родители, съдебни спорове, социални доклади, настаняване при баба и дядо, вместо да расте в стабилна среда и с пълноценен контакт и с двамата родители.

Въпреки че някои социални доклади подчертават добрите битови условия при майката, в нито една експертна оценка детето не заявява или не показва индикации за насилие от страна на бащата.

Напротив – психолозите стигат до извода, че в интерес на Ева е да поддържа пълноценна връзка и с двамата родители.

В крайна сметка Районният съд в плевен отхвърля изцяло молбата на Божидара Христова по ЗЗДН като неоснователна и недоказана; отказва да издаде заповед за защита; осъжда майката да заплати държавна такса и 3800 лв. адвокатски хонорар на Васил Ружин.

Източник: blitz.bg