„Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе.“

Виждам всеки ден от прозорците си Паметника на свободата на историческия връх, защото живея в Казанлък. Била съм стотици път там. Това е и моята светиня.

Като журналист съм била критична през годините към немарливата поддръжка на монумента. Виждала съм отвътре корозиралата фигура на лъва, преди да бъде реставрирана през 2019 г. Усещала съм много пъти влагата и съм се дразнела от мухъла по стените, виждала съм замръзналата вода в градежа, която разцепва фугите и 30-килограмови късове, падащи от паметника. 

И съм питала защо не се ремонтира светинята. Вече знам.

Малцина знаят, че монументът цели 84 години след официалното си откриване е бил без акт за собственост. Т.е. ничий. Получава Акт за публична държавна собственост чак на 12 февруари 2018 г.

Знам какви битки водеше с бруталната бюрокрация години наред директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, за да се сдобие с този фундаментален документ, защото светият връх се водеше …пасбище. Да, точно така – пасбище.

За да реши този абсурд, по указание на Министерството на културата, директорът предприе стъпки паметникът да бъде заснет и отразен в кадастралната карта. Парадоксално, но да! В кадастъра паметник дотогава нямаше.

Едва след това Паметникът на свободата официално стана актив на музея.

Усилията монументът да бъде ремонтиран и реставриран продължи още години, бавеха процедури, отменяха процедури, докато гл. архитект на Община Казанлък издаде официалното разрешение за строеж през 2023 г. Свидетел съм на всяка стъпка. Мудни бюрократични крачки. Още три тегави години на тромави процедури и флегматични чиновнически парадокси.  

До началото на ремонтните дейности този септември.

Впрочем, за всичко това, а и за това, което предстои, д-р Ангелов разказа в доста пространни интервюта. 

От НПМ „Шипка - Бузлуджа“ публикуваха вчера и цялата документация – близо 1 000 страници. 

Днес снимахме педантично подредените и номерирани плочи от северното стълбище, демонтирани, за да бъде изчистен пропадналият отдолу му трошляк от обикновени камъни, пясък и хоросан, подпиращ до вчера стълбите. За да бъде заменен със сигурен и здрав фундамент, а плочите, върнати на местата им.

Насред истерията имам въпрос. Когато след месеци бъде върнат блясъкът на Паметника на свободата, в което съм убедена, защото следя и ще следя дейностите по реставрацията, тези, които днес афектирано насаждат внушения, ще се извинят ли?

„Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе.“