Кой убива белия дроб на София? И къде е държавата?

Кой убива белия дроб на София? И къде е държавата?
15-10-2026г.
0
Гост-автор

КОЙ УБИВА БЕЛИЯ ДРОБ НА СОФИЯ? И КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?
Днес ми е трудно да пиша. И ми е още по-трудно да повярвам на това, което се случва пред очите ми.
От 22 години живея в къщата си в Бояна. Двадесет и две години моите борове са част от дома ми, от двора ми, от живота ми. Проектирах и построих къщата си според боровете - не си позволих да изрежа нито една красавица. Гледам ги всеки ден. В клоните им има птичи гнезда, по тях се катерят катерички. Имаме си прекрасно семейство катерички и всяка година се множат. Слагам по дърветата хранилки и за птичките и за катеричките. Моите борове не са просто дървета. Те са жив свят, с който съм споделила повече от две десетилетия.
А днес специалисти ми казаха, че засегнатите борове трябва да бъдат отсечени. Че пораженията от корояда са толкова сериозни, че за тези дървета вече няма спасение.
И знаете ли кое е най-страшното? Че това не е проблемът на моята градина. Това е бедствие, което се разгръща в огромни територии около Витоша.
След като забелязах, че боровете ми започват да губят зелените си иглички и постепенно да оголяват, потърсих помощ от специалистите на горското стопанство „Парк Витоша“. Оказа се, че след като съм в урбанизирана територия, те не отговарят. Но ги помолих човешки да дойдат и да кажат какво да правя! Дойдоха! Евала! Прекрасна реакция извън институционалното безхаберие! 
Благодаря на лесо инженерите на Парк Витоша
Днес вече знам, че пораженията далеч надхвърлят моя имот. Става дума за тревожна картина в района на Симеоново, Бистрица, Драгалевци, Бояна и Княжево.
Гледам как дърветата, които са част от облика на Витошката яка, загиват. Едно след друго. А с тях си отива и част от природата, която прави София град, в който все още можем да дишаме, да живеем и да усещаме близостта на планината.
Как е възможно да допускаме това? Къде са превантивните мерки? Кога е установен мащабът на проблема? Какво е направено, за да се ограничи разпространението на корояда? И какво се прави в момента, за да бъдат спасени здравите дървета и да се предотврати още по-голяма екологична катастрофа?
Не съм лесовъд. Не претендирам да знам всички отговори. Но не е необходимо да си специалист, за да разбереш, че когато цели участъци от гората загиват, не можем просто да вдигнем рамене и да приемем, че това е неизбежно.
Ако засегнатите дървета трябва да бъдат премахнати, нека специалистите обяснят защо, как и в какви срокове. Но къде е цялостният план? Кой наблюдава процеса? Как се защитава останалата гора? Какви мерки се предприемат срещу разпространението на вредителя? И кой носи отговорност за организацията, координацията и навременните действия? 
Отговорът: Зелени системи София! Не знам колко хора работят там и какви заплати вземат, но аз изписах 10 имейла и направих поне 40 прозвънявания, за да разбера, че просто ги НЯМА!!!!!!!
Не искам да вярвам, че ще гледаме как загива Витоша, докато институциите си прехвърлят отговорността или чакат проблемът да стане необратим.
Защото Витоша не е просто планина до София. Тя е нашата планина. Нашето природно богатство. Нашият въздух. Нашето наследство, което сме длъжни да оставим на децата си.
Днес ме боли за моите борове. Боли ме за птиците и катеричките, които ще загубят дома си. Боли ме за всичко, което съм обичала и пазила в тази градина в продължение на 22 години.
Но още повече ме тревожи мисълта, че може би сме свидетели на много по-голяма трагедия, за която обществото не знае достатъчно и за която трябва да се говори открито.
Затова настоявам за публична информация, спешна експертна оценка на пораженията, ясен план за действие и конкретни отговори от отговорните институции.
Не след година. Не когато изсъхнат още хиляди дървета. Сега.
Призовавам Столична община, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите да излязат с информация какво се случва, какви мерки са предприети и какво предстои.
Нека този въпрос не остане само моя лична болка. Нека стане обществен въпрос.
Защото Витоша не може да се защити сама. А мълчанието не е решение.
Споделете тази публикация. Нека повече хора научат какво се случва. Нека поискаме отговори. Нека настояваме за действия.
Витоша е на всички нас. И отговорността да я опазим също е наша. И сега започвам борбата си срещу инстанциите в Столична Община и безхаберниците! 
Хайде стига сте взимали само заплати за да правите нищо
Всеки, който смята, че съм права, моля, да ми помогне в моята гражданска битка за спасяване на борчетата на Витоша 
Предварително благодаря!

Автор: Весела Сотирова

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.