Контрареволюцията на Тръмп остава на прав път — и ще остане така, ако той се придържа към моралното превъзходство

Въпреки медийната истерия, контрареволюцията на президента Доналд Тръмп продължава по план.

Нейната окончателна съдба вероятно ще зависи от състоянието на икономиката до междинните избори през ноември 2026 г.

Но успехът ѝ също зависи от това да бъдат извършени правилни и отдавна закъснели реформи — при това по тих, състрадателен и методичен начин.

Нито една страна не може дълго да издържи без суверенитет и сигурност — или с 10 до 12 милиона нелегални имигранти, преминали границата, и половин милион чуждестранни престъпници, свободно движещи се из страната.

Предишната администрация установи, че е лесно да разруши границата и да насърчи този поток.
Но е много по-трудно за наследника ѝ да възстанови сигурността, да открие нарушителите на закона и да настоява за имиграция само по законен път.

Тръмп заема правилна позиция по всички тези въпроси и постига съществен напредък.

Всички знаеха, че бюджетен дефицит от 2 трилиона долара, национален дълг от 37 трилиона и търговски дефицит в стоки от 1.2 трилиона са в крайна сметка неустойчиви.

И все пак всички политици от XXI век се ужасяваха дори от мисълта да намалят дълговете и дефицитите, защото беше много по-лесно просто да печатат пари и да ги разпределят.

Докато администрацията на Тръмп прилежно намалява бюджета, изказва съжаления на съкратените федерални служители, търси разширяване на заетостта в частния сектор и тихо напредва — тя запазва моралното превъзходство.

Елитните университети отдавна крият истини от американския народ, които биха ги лишили от обществена подкрепа.

Те съзнателно се опитаха да обезсилят решенията на Върховния съд срещу расовите преференции, като тайно продължиха своите често сегрегирани политики — от приема и наемането, до общежитията и дипломирането.

Взели са милиарди долари от автокрации като комунистически Китай и Катар.

Сътрудничили са си с чуждестранни нелиберални институции и са прикривали подчинението си като размяна на услуги.

Тези уж престижни университети не предприеха сериозни усилия нито да спрат, нито да скрият своите собствени кампусни епидемии от антисемитизъм.

Те са повишавали таксите и разходите си с темпове, надвишаващи годишната инфлация, разчитайки, че нестабилното портфолио от студентски заеми на стойност 1.7 трилиона долара ще им осигурява постоянен паричен поток.

Те ограбват данъкоплатците, като начисляват неприлични надценки върху федералните субсидии — между 40% и 60%. И не полагат никакви усилия да осигурят на студентите интелектуално, идеологическо или политическо разнообразие.

Така че дори най-престижните ни университети сякаш нямат никакъв морален компас. Съответно, докато Тръмп запазва моралното превъзходство, и обществото ще настоява или за реформа в системата на висшето образование, или за прекратяване на федералната ѝ подкрепа.

Икономиката остава силна, но нейното бъдеще зависи от постигането на търговски сделки с няколко държави, които са отговорни за търговския ни дефицит от 1.2 трилиона долара в стоки: Китай, ЕС, Канада, Мексико, държавите от Югоизточна Азия, Тайван, Япония и Южна Корея.

Тези страни знаят, че техните тарифи не са симетрични. Но нашите търговски партньори няма да се променят доброволно.

Те очевидно — но погрешно — вярват, че САЩ или приветстват търговските си дефицити, или наивно мислят, че са незначителни, или са прекалено обвързани с либертарианската идеология, за да изискват отговорност.

И тук администрацията на Тръмп е на прав път.

Единственото ѝ предизвикателство е да не възприема митата като нов, лесен източник на огромни приходи. Данните не подкрепят идеята за толкова големи постъпления от мита.

Американският народ подкрепя симетрията, справедливостта и реципрочността в търговията — не обмитяването на онези, с които имаме дефицити, нито разглеждането на митата като "златна мина" за финансиране на разрасналото се правителство.

Ядосаните демократи все още не предлагат никакви съществени алтернативи на програмата на Тръмп.

Няма „сенчести“ лидери сред демократите с нови политически инициативи.

Те бягат от досието на Байдън относно границата, предишните масивни дефицити и инфлацията, катастрофата в Афганистан, двете войни, започнали при неговото управление, и срама от прикриването на нарастващата деменция на предишния президент.

Вместо това, левицата се е превърнала в група, която залага на прикрити заплахи за организирани безредици по улиците.

Те използват вулгарен публичен език, нецензурни и неуравновесени видеа, нихилистични обструкции, крясъци в Конгреса и все по-опасни заплахи срещу личности като Илон Мъск и Доналд Тръмп.

Цялата тази истерия не е знак, че контрареволюцията на Тръмп се проваля. Тя е силно доказателство, че тя напредва, а нейният морално разорен опонент няма представа как, или дори дали изобщо, да я спре.

Източник: “New York Post”