Колко опасно е да казваш истината: Джордан Питърсън в България

Един от най-големите умове на нашето време – канадският професор и клиничен психолог Джордан Питърсън – беше в България. 
Две вечери подред. 
За часове се разпродаде зала 1 на НДК, така че се наложи втора дата. И двете лекции бяха препълнени. (Капацитетът на зала 1 е 3380 места).

Питърсън в момента прави своето Турне 2023 по повод новата си книга „Отвъд реда: Още 12 правила за живота“ и България беше единствената държава, в която имаше 2 последователни лекции, на едно и също място, поради свръх интерес.

И докато за хората, там долу, в реалния живот, Джордан Питърсън е нещо като рок звезда, нашият т.нар. интелектуален елит и нашите медии упорито решиха да го игнорират.

Не само, че нито една  медия не съобщи за идването на този супер влиятелен световн интелектуалец, ами и в царството на умно-красивия ни елит – социалните мрежи - това важно за критичните умове събитие бе абсолютно потулено. Заглушаване до степен да се зачудиш – абе Джордна Питърсън верно ли ще идва в България или това е някакъв скеч?

За справка:

Канадският професор има Ютюб канал с близо 7 милиона последователи, а в Туитър е следван от над 4 милиона души. Преподавал е в Харвард, след което в университета в Торонто и има множество публикации, три книги и дълъг опит като клиничен психолог.

Книгата му “12 правила за живота - противоотрова срещу хаоса” е бестселър с над 5 милиона продадени копия в света.

Защо след като тази интелектуална звезда беше в България – това остана невидимо за медиите и публичното пространство?
Ами просто е. 

Питърсън е консервативен традиционалист. Политически некоректен. Честен е и непримирим към девиациите на новото нормално.

Той е човекът, който през 2016-та  застана срещу канадския законопроект, който криминализира нежеланието на хората да ползват идеологически синтезирани джендър неутрални местоимения за хора, които не се идентифицират с биологичния си пол.
Питърсън отказа да се обръща към студентите си с новоизобретени местоимения. 
Разбира се, след това бе лишен от субсидия от Изследователския съвет в университета и започна дългата битка за отстояване на нормалността и свободата на изразяване. 

И разбира се, започнаха репресиите и опитите за “канселирането” му.

На всичкото отгоре всеки епизод от неговия подкаст достига до милиони хора, които намират спасение и надежда в думите на Питърсън.
Но защо е чак толкова неудобен за западния (и тукашен) неолиберален свят?
Ами още малко факти. Питърсън смята, че:
- расовите квоти са расистки
- Че биологичният и социалният пол са това, което винаги сме смятали – неразривно свързани
- Че йерахиите в обществото са заложени в нас самите
- Че традиционните ценности като брака между мъж и жена са наистина ЦЕННОСТИ
- Че мъдростта, в която трябва да се вглеждаме всъщност е Библейска
- Че политкоректността е вредна – и в академичните среди, и по принцип пречи на прогреса.

Разбира се, последното се оказа непоносимо именно за академичния свят, защото Питърсън е като трън в задника на левичарските неомарксистки лобита, които завзеха университетите от края на миналия век.

Та този човек, от който милиони хора всеки ден черпят идеи за това как да се справят с живота, с болката, с ужаса от смъртта, със страданието и страха, този човек дойде и в България.

И не само това, ами ни припомни от сцената, че ние като източноевропейци сме имали историческата съдба вече да се сблъскаме с „неомарксистките глупости“. И добави, че се надява именно ние да помогнем на западния свят да се осъзнае и да не влезе в ужаса на тоталитарния живот, който ние тук в Източна Европа познаваме трагично добре.

Но да се върнем към въпроса от началото – защо нито една българска медия (може би видях 2 абзаца в „Труд“) не съобщи за идването на „най-влиятелния интелектуалец на Западния свят“, както е определян канадският професор от световните медии?

И отговорът е много лесен: продалите се за торба с грантове нямат сетиво за истината повече.
Този, който се е отказал от свободата заради политкоректността и идеологията на деня – не може да си позволи дори да спомене името на бунтуващия се човек, какъвто е Питърсън.

И все пак, надежда има. Видях я с очите си, влизаща през вратите на зала 1 на НДК: десетки, и стотици, и хиляди българи, които по неведоми пътища са разбрали и дошли да видят и чуят какво има да им каже консервативният интелектуалец. Събитието нямаше реклама. И вече разбрахте – медиите го пропуснаха, както се пропуска спирка, на която никога не си имал намерение да слизаш.
А най го пропуснаха умно-красивите, защото им отнеха святото – ами как да обидят Джордан Питърсън на маргинал, невежа и Ганя. Ми няма как. Най-много да изсъскат през зъби „путинист“ и „сексист“ – поради невъзможността им да схванат възгледите му по тия две теми и толкова.

Но хубава новина има и тя е, че у нас хора все пак има. Хора, които търсят смисъла и това да живеят по-достойно има. Хора, които са склонни да мислят критично има. Хора, които не са съгласни със задължителните постулати на Новото време – има. И Джордан Питърсън го има. Значи...и решение на проблема с несвободата наоколо има.

Или както самият Питърсън често съветва хората, които не знаят как да действат при даден проблем – кажете истината. Когато не знаете какво да правите, просто кажете истината.