КОГАТО РУСНАЦИТЕ НЕ НАПАДНАХА УКРАИНЦИТЕ

12-02-2025г.

Степан Поляков

КОГАТО РУСНАЦИТЕ НЕ НАПАДНАХА УКРАИНЦИТЕ
Разхождах се днес по крайбрежната алея в Бургас. Хладен, но слънчев февруарски ден. Отдалеч се виждаше как дребните упорити вълни оставят дълга гъста пяна след себе си по прибоя. Корабите в края на залива чакаха на рейд. Почти нямаше минувачи. В това време ме подмина млада двойка. Двамата говореха вглъбено на руски. Техни си неща. Лепнах се зад тях, да подслушвам. Така ние, тримата, те пред мен, аз на два метра зад тях, се изравнихме с трима мъже на средна възраст, които се заливаха от смях. И говореха на... украински. Моментално изостанах. Очаквах да видя неизбежен сблъсък, поне словесен, между двете групи. Та, народите им са във война. По дяволите, а те просто си кимнаха дружелюбно. Нищо повече. После аз завърших в "Капана", прословутото крайбрежно заведение. Пейките навън примамваха под слънчевата светлина. Седнах на съседната маса срещу русолява млада жена. Тя водеше безкраен разговор руски по телефона с някаква приятелка, докато отпиваше от чаша бяло вино. Когато най-накрая приключи, станах, извиних се и я попитах дали е удобно да й задам въпрос. Тя кимна дружелюбно.
- Ами банално е, но откъде сте?
- С украински паспорт съм, но съм рускиня - засмя се Оля. - Заповядай, да питаш още.
И така, ако е възможно руснаците и украинците, и руснаците с украински паспорти да не се мразят ни най-малко по българското Черноморие, възможно ли е да не са се мразели и по украинското Черноморие. А дали пък изобщо се мразят? По-точно кой се опитва да ги накара да се намразят? Щото не сме ние, обикновените българи.
Местните жители смятат, че в Бургас живеят шейсет хиляди руснаци и още толкова украинци след началото на войната. Във всеки случай огромно количество за южния ни морски град.