Киев търси милиарди за войната, докато руските атаки с дронове и ракети се засилват

Русия засилва натиска си върху Украйна с почти непрекъснати атаки с дронове и ракети, насочени срещу градове, промишлени предприятия, мостове, пристанища и критична инфраструктура. На фона на засилващите се удари Киев изпитва недостиг на средства за противовъздушна отбрана и трудно успява да прихваща нарастващия брой реактивни дронове, пише "Политико".

Украйна е изправена и пред сериозен финансов проблем. Премиерът Сергий Корецки заяви пред журналисти тази седмица, че страната има недостиг от 27 млрд. долара за финансиране на отбраната през настоящата година. Киев се надява да осигури около 7 млрд. долара от вътрешни източници, а за останалата сума разчита на международните си партньори.

Част от европейското финансиране остава обвързано с реформи, които Киев трябва да осъществи, за да получи достъп до средствата. Други съюзници все още не са осигурили останалата част от необходимото финансиране.

Само за една нощ Русия е изстреляла над 190 ракети и дрона при масирана атака в цяла Украйна, като основна мишена е била енергийната инфраструктура. Ударите са причинили прекъсвания на електрозахранването в Киев.

„От лятото насам практически няма ден, в който противникът да не е атакувал енергийната инфраструктура. Но атака с такъв мащаб и интензивност не е имало от края на миналия отоплителен сезон", заяви Корецки.

След атаката украинският президент Володимир Зеленски отново призова съюзниците на страната да предоставят повече системи за противовъздушна отбрана.

„Всяка ракета-прехващач наистина спасява животи", заяви Зеленски. По думите му с наближаването на зимата Украйна ще има нужда от още по-сериозна защита срещу руските ракетни и дронови атаки.

През последните седмици Русия засили почти непрекъснатите удари с ракети и дронове. В Киев сигналите за въздушна тревога се превърнаха в почти постоянно явление, както през деня, така и през нощта.

Атаките са засегнали железопътна инфраструктура, енергийни предприятия, пристанища, заводи и други критични обекти в различни части на Украйна. Това оказва допълнителен натиск върху икономиката на страната и публичните финанси.

Украинското правителство обсъжда и увеличение на данъците като един от начините да покрие част от недостига в бюджета.

„Разбира се, увеличаването на данъците никога не е идеално, но във военно време не можем да си позволим лукса на популизма или да се преструваме, че можем да избегнем да поискаме нещо от обществото", заяви икономистът Олександра Мироненко от Центъра за икономическа стратегия.

Корецки предупреди, че без необходимото финансиране способността на Украйна да продължи съпротивата си срещу Русия ще бъде сериозно ограничена. По думите му Киев се нуждае от средства още сега, за да направи предварителни поръчки за оръжия и боеприпаси, които ще бъдат необходими през следващата година.

Особено важни са далекобойните дронове, които позволяват на Украйна да нанася удари по цели на руска територия.

Заради финансовия недостиг Киев ще трябва да пренасочи разходите си, за да поддържа отбраната и едновременно с това да осигурява функционирането на основните държавни услуги.

„Това означава строг режим на икономии в публичните финанси и отлагане на определени разходи, които не са приоритетни. Тези средства са предназначени да гарантират плащанията на военнослужещите и подкрепата за техните семейства", заяви Корецки.

По думите му приоритетно се финансират отбраната, пенсиите и социалните плащания, както и заплатите на учители, лекари и други служители в публичния сектор.

Зеленски заяви тази седмица, че основната задача на неговата администрация е да осигури настоящите потребности на Украйна от финансиране за отбраната. Според него всички действия, които страната може да предприеме заедно с международните си партньори, включително свързаните с поръчките за отбрана, трябва да бъдат завършени до края на годината.

Финансовият натиск обаче не е ограничен само до Украйна. Русия също е изправена пред нарастващи бюджетни разходи, но по-големият размер на руската икономика и възможността за увеличаване на данъците дават на Москва повече възможности да финансира войната.

Федералният бюджетен дефицит на Русия е достигнал 5,8 трилиона рубли, или около 60,4 млрд. евро, през първата половина на годината. Според информация на Reuters Москва планира да отдели 17,1 трилиона рубли, или около 180 млрд. евро, за отбрана през 2027 г. Това представлява увеличение с 27% спрямо предвиденото по-рано за същата година и над една трета от всички бюджетни разходи.

Кремъл е понижил прогнозите си за приходите от нефт и газ през следващата година. Междувременно украинските удари по руски рафинерии и енергийна инфраструктура са оказали сериозно влияние върху производството.

Според украински оценки руската армия е понесла повече от 1,5 милиона загуби от началото на войната. Тези данни са украинска оценка и не са независимо потвърдени. Тази седмица руският президент Владимир Путин увеличи разрешения числен състав на въоръжените сили до около 2,4 милиона души. Това е четвъртото увеличение от началото на пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г.

Въпреки финансовите трудности Украйна продължава да нанася удари по руски цели. Украинската армия съобщи миналата седмица, че операция „Вивалди" е позволила на украинските сили да изтласкат руските войски в част от източния фронт и да пленят над 250 военнослужещи. Киев също инвестира значителни средства в разработването на собствени далекобойни ракети и дронове, предназначени за удари по цели в Русия.

За да продължи тази военна дейност, Украйна обаче се нуждае от допълнително финансиране.

Това поставя все по-голям натиск върху европейските съюзници, които осигуряват основната част от оръжията и финансовата подкрепа за Киев, след като САЩ ограничиха новата помощ след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през миналата година.

Европейският съюз в момента изплаща траншове по двугодишния заем от 90 млрд. евро за Украйна, но Киев настоява средствата да бъдат предоставени по-бързо, за да бъде покрит бюджетният недостиг.

„Средствата са необходими тази есен, особено предвид мобилизацията, която противникът планира в момента", заяви украинският министър на отбраната Евгений Хмара.

Преди да отпусне допълнителни средства обаче, Брюксел очаква украинският парламент, Върховната рада, да приеме ключови реформи, заложени в пътната карта на страната към евентуално членство в ЕС.

„С напредването на реформите във Върховната рада идва и повече бюджетна подкрепа. Разполагаме с 37 млрд. евро, които все още са налични за тази календарна година", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата си със Зеленски на Общото събрание на ООН по-рано този месец.

Киев от своя страна настоява Брюксел да преразгледа въпроса с над 200 млрд. евро руски активи на централната банка, замразени в ЕС.

„Имаме нужда нашите приятели, европейските политици, да бъдат достатъчно смели и да предприемат решителни действия", заяви украинският финансов министър Сергий Марченко.

Финансовите перспективи за Украйна през следващата година изглеждат още по-тежки.

Марченко е заявил пред донори в Брюксел тази седмица, че Украйна ще се нуждае от 52,6 млрд. долара външна помощ през 2027 г., докато около 32,6 млрд. долара от необходимата сума все още не са осигурени.

„Украйна няма резервни средства, с които да покрие всичките си разходи. Ако не получим външно финансиране, ще бъдем изправени пред сериозно съкращаване на всички разходи, които не са приоритетни, а това дори може да засегне защитените разходи", заяви икономистът Олександра Мироненко.

По думите ѝ липсата на реално постъпили средства в бюджета би означавала, че държавата може да изпита затруднения при изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии и други основни разходи. Тя предупреди, че без международна финансова помощ последиците за украинските публични финанси ще бъдат сериозни.