Какво означава името на българския доброволец загинал за свободата на Украйна в разбитото неонацистко свърталище в Пловдив?

Сред нацистки знамена, символи на Blood & Honour и плакат на британската неонацистка група Whitelaw е поставен мемориален шал с името на българина, загинал като доброволец на украинска страна.

Един детайл от снимките на помещението, свързвано с разбитата в Пловдив неонацистка среда, прави особено впечатление. Сред свастики, SS символи, черепи Totenkopf, знаци на Blood & Honour и плакат на британската RAC група Whitelaw се вижда шал с надпис „SVETOSLAV SLAVKOV“. Името не е случайно. Това е Светослав Славков - българският доброволец, който през ноември 2023 г. заминава за Украйна и се включва във военните действия на страната на Киев. Той е бил зачислен в 40-и отделен стрелкови батальон „КОДАК“, а в началото на януари 2024 г. е съобщено, че е загинал в боевете край Купянск. Славков е бил и активен привърженик на футболния „Левски“ и част от ултрас средите. За него публично е говорено като за националист и антикомунист, а за заминаването му за Украйна съобщава неговият близък приятел Боян Расате. Именно тук се появява въпросът: как мемориален шал с името на човек, загинал, сражавайки се срещу руските сили в Украйна, се оказва в помещение, наситено с неонацистка символика?

Шалът не е просто случайна футболна принадлежност.

На кадъра се вижда името SVETOSLAV SLAVKOV, придружено от изображение на Славков. Публично достъпна публикация на фенска общност го представя именно като мемориален шал, посветен на него. Това е важно уточнение, защото шалът не доказва сам по себе си принадлежност на Славков към организацията, чиито символи са изложени в помещението. Няма и доказателства, че Светослав Славков е бил член на Blood & Honour или на „Пловдив 28“. Известното за него е друго – той е бил националист и антикомунист, фен на „Левски“ и доброволец в украинската армия.

Какво има около шала?

Мемориалният шал е поставен в помещение, в което се виждат множество символи, свързвани с европейската неонацистка сцена. На кадрите се разпознават свастики, нацистки орел, SS-руни и Totenkopf, както и надписът „Кръвъ Честь“. Последният е очевидна препратка към Blood & Honour - международна расистка skinhead мрежа, възникнала във Великобритания и свързана с неонацистката музикална сцена. На стената стои и голям плакат WHITELAW - британска RAC група, свързвана с Blood & Honour и неонацистката музикална сцена. Така в едно и също помещение се срещат германска нацистка символика, британска Blood & Honour/RAC символика и български националистически препратки.

А къде е Украйна?

Именно тук снимките стават особено интересни. Не се вижда украинският тризъбец, украинският герб или друг еднозначен държавен символ на Украйна. Няма и видима руска държавна символика. Украинската следа е човешка, а не символна – името на Светослав Славков. Украински медии също потвърждават, че Славков е бил доброволец в 40-и отделен стрелкови батальон „КОДАК“ и е воювал на страната на Украйна. Това прави присъствието на неговия мемориален шал сред неонацистката символика още по-любопитно. Но снимката сама по себе си не дава отговор защо шалът е там и кой го е поставил.

Връзка със Славков или просто почит?

Това е ключовият въпрос, който трябва да остане отворен. От наличните данни не следва, че Славков е бил член на Blood & Honour или че е имал организационна връзка с неонацисткото формирование в Пловдив. Фактът, че неговият шал се намира там, може да означава почит към него от хората, които са използвали помещението, връзка чрез общи футболни или националистически среди или нещо друго. Но едно е безспорно: мемориалният шал на български доброволец, загинал в Украйна, се намира сред символи на една международна неонацистка сцена, която има история и в България. А тази необичайна комбинация поставя въпроса какви са били реалните връзки между хората, използвали помещението, българските ултрас и националистически среди и международната неонацистка мрежа Blood & Honour. Отговорът на този въпрос не може да бъде даден само от снимките – но самите снимки показват, че историята около пловдивското неонацистко свърталище вероятно е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.