Kак усилията на демократите да преформулират посланието си се превърнаха в карикатура

Тази седмица изглеждаше, че навсякъде избухват войни — в Кашмир, Конго и нова фаза в Газа. По-близо до дома, демократите изглежда започват гореща гражданска война вътре в самата партия.

Политическият ветеран Джеймс Карвил „удряше надолу“, като критикуваше младия Дейвид Хог, упреквайки го за неумелите му опити да измести партийни ветерани чрез вътрешни избори.

Александрия Окасио-Кортес и Бърни Сандърс искат да обявят война на олигарсите, които, иронично, в голямата си част подкрепят демократите и техните каузи.

Корпулентният губернатор Прицкър вече се състезава в реч пред демократите в Ню Хемпшир кой ще бъде най-гневният човек в стаята (разбира се, когато семейството му не управлява Харвардския университет към разруха с антизападна образователна идеология и отворена толерантност към омраза на университетския кампус).

Но в цялата тази вътрешна суматоха на Демократическата партия има нещо саморазрушително, почти като от филм с Елмър Фъд.

В голяма степен, прогресивистите все още не разбират защо марката им е толкова токсична — едва 1 от 5 избиратели одобрява работата на демократите в Конгреса.
Не, не е заради посланието. И не, не е заради онези, които го предават. Избирателите просто не харесват продукта, който демократите предлагат — по-голяма социална държава, културен екстремизъм, идентичностна политика, която отхвърля заслугите, срамно провалящи се държавни училища и максимално отричане на всичко свързано с Тръмп.

И не харесват колективното внушаване на фалшиви истини — нещо, за което им беше напомнено тази седмица с повторната поява на Байдън в Би Би Си.

Та, обратно към Елмър Фъд. Фъд никога не можеше да хване Бъгс Бъни и често сам се прострелваше в лицето.
Запомнете този образ, докато обмисляте събитията от последната седмица.

Демократите драматично предрекоха икономически апокалипсис в резултат от тарифите, само за да се окаже, че икономиката е много по-устойчива, отколкото предвиждаха мнозина — и е напълно способна да понесе временния „удар в корема“, който тарифите представляват.

Те се бореха да отменят правомощията на Тръмп относно тарифите — същите, които охотно подкрепяха, когато Байдън ги използваше.

Междувременно Тръмп започна да се ориентира към две ключови групи избиратели на демократите — профсъюзите и Холивуд — които, в различна степен, подкрепиха рестартирането на търговската политика.

Но погледнете какво идва зад ъгъла: ако Белият дом успее да финализира 17-те предстоящи двустранни търговски сделки с основни глобални партньори, да облекчи напрежението със страни от втори порядък и да стесни фокуса на тарифите върху измамите на Китай — тогава може да сме свидетели на голяма търговска реформа.

Ако към това се добави и планираният мащабен закон за облекчаване на данъците и дерегулацията, който се очаква да бъде приет до лятото, икономическият подем може да бъде значителен.

Ако това се случи, демократите в ролята на Елмър Фъд няма да имат нищо — както често става с тези, които отричат всичко. И ще бъдат възприети отново като „момчето, което вика вълк“, както беше при Русиягейт и при безразборното наричане на Тръмп с нацистки епитети.

Втората част от „посланието“ на демократите тази седмица беше „дължимият процес“ за незаконни имигранти, изправени пред депортация — като Килмар Абрего Гарсия, който погрешка беше депортиран в Ел Салвадор по силата на Закона за изключване на чужденци.

Но отново, Тръмп може да се окаже Бъгс Бъни в тази ситуация, използвайки Закона за имиграцията и гражданството (INA), който — като граждански закон — предоставя минимален процесуален достъп до съдебен контрол.

Президент Обама доказа това, когато използва разпоредбите на закона за бързо отстраняване, за да депортира над 3 милиона незаконни имигранти.

Гарсия, като съобщаван член на MS-13, вече е обявен за подлежащ на депортация по INA.

Ако Тръмп следва модела на Обама, демократите не само ще изгубят в съда, но и ще загубят в очите на обществото.

Юридическата стратегия на демократите също се разпада. Тръмп победи във Вашингтонския апелативен съд по второто от две важни дела относно намаляването на федерални агенции, след като спечели друго ключово дело през март относно смяната на ръководители на агенции.

Тази седмица Тръмп спечели и във Върховния съд по въпроса за забраната за трансджендъри в армията. Президентът вероятно ще победи и по редица искове срещу прекратяването на DEI програми, след като Върховният съд забрани расовите преференции през 2022 г.

На световната сцена въздушните удари на Тръмп в Йемен — в духа на „мир чрез сила“ — доведоха до капитулация на хутите по-рано през седмицата. Това засенчи стратегиите на умиротворение на Обама и Байдън (Байдън дори премахна хутите от списъка с терористични групи и подкопа усилията на Саудитска Арабия да ги сдържа), оставяйки демократите да изглеждат слаби и наивни.

Ако демократите все още имат, по думите на социолога Дейвид Шор, „дефицит на доверие“ по повечето големи теми (престъпност, енергетика и др.), защо не се придвижат към по-умерената, устойчиво центристка позиция?

Според мен причината е, че прогресивната култура е развила система от награди, която изневерява на по-широкия електорат.

Съвременните „духовници“ на прогресивния балон — предимно бели, високообразовани активисти и дарители — познават единствено речника на идентичността, жертвоготовността и разрастващата се държавна бюрокрация.

Тяхната показност е форма на себевъзвеличаване. Еретици по въпроси като участието на биологични мъже в женски спортове — като конгресмена Скот Мултън — биват подлагани на якобинско отлъчване.

Централна идея на това движение е деконструкцията — почти маоисткото разбиране, че трябва да разрушим широко приети норми за пол, расова недискриминация, сигурни граници, безопасни улици, ограничаване на публичния дълг и недопускане на терористични симпатизанти в университетите.

Това се представя като романтично-интелектуалният наследник на движението за граждански права от 70-те, на което прогресивистите отчаяно искат да придадат някакво морално значение.

Но това е мираж — набор от принципи, които времето и повечето избиратели са вече изоставили — включително и много от идентичностните групи, за които прогресивистите твърдят, че все още говорят.

Източник: “New York Post”