Как ще изглежда новият ЕП след сформирането на всички парламентарни групи:
(Без да подценявам случващото се в България. Напротив, оценявам го като много важно и затова не избързвам с лековати коментари…)
От ляво на дясно:
- Леко засилена крайна левица (особено с присъединяването на италианските “5 Звезди”), но неспособна сама по себе си да предизвика поляризация.
- Фактически непроменена бройка на Социалистите и Демократите (S&D), минимална загуба на депутати, но рязко намалена политическа тежест, поради слабостта на основните партньори (Зелени и либерали).
- Рязък спад на Зелените.
- Също рязък спад на Либералите (Renew Europe), загуба на балансиращата позиция и по-дълбоки вътрешни разделения.
Изброените дотук групи формираха лявото “резервно мнозинство” в предишния парламент, сега са категорично в малцинство.
- Лек ръст на ЕНП като бройка, но рязко увеличена политическа тежест. Първо, ЕНП е безспорен балансьор на мнозинствата. Второ, е супер доминираща сила в Източна Европа и има далеч най-много ръководители на правителства в Европейския съвет. Трето, има добри контакти и вляво, и вдясно. Не трябва обаче да се подценява сериозното вътрешно разделение в коя посока са най-важните партньорства. И особено - колко рискова е балансиращата позиция.
S&D, Renew и ЕНП формират основното, центристко мнозинство и в предишния, и в сегашния парламент. Но днес това мнозинство е доста по-“тънко” и уязвимо.
“Вдясно” от ЕНП за първи път има цели три групи, две от тях - трета и четвърта сила в ЕП, което е истински нова политическа ситуация:
- Европейските консерватори и реформисти (ECR), доминирани от Джорджа Мелони и полските консерватори PiS, все повече се откъсват от понятието за “крайна десница” (вече вместо “far right”, медиите използват “hard right”..) и търсят позициониране като класическа проевропейска дясна сила, с общи геополитически позиции с центриското мнозинство. За “санитарен кордон” срещу тях не може да става и дума. Всъщност, основната пречка пред тясно сътрудничество между ЕНП и ECR, а дори и Renew, е дълбоката поляризация на полската вътрешна политика. Поляците са втора сила и в ЕНП, и в ЕСR, но не говорят помежду си, освен срещу Кремъл и Путин.
- “Патриоти за Европа”, погрешно определяни като “групата на Орбан”. Всъщност Орбан има 11 депутати там, а Марин Льо Пен - 30. Едноличен лидер на групата е Бардела, председателят на френския “Национален сбор”. Тази група се отърсва от анти-европейски партии и послания, в търсене на легитимация като основен играч. Определящо за позициите и ще е дали Марин Льо Пен ще продължи усилията си за “нормализация” в търсене на президентския пост през 2027г. и дали Орбан ще смири егото си и прокремълските си позиции (първото е твърде вероятно, второто - съмнително). Това ще определи и дали групата ще е единна, или като предшественика си “Идентичност о демокрация” (вече несъществуващ) - ще бъде плачевно разпокъсана на всеки вот.
- “Европа на суверенните нации” - обединение на откровени антиевропейци, агенти на руско влияние и откровени плоскоземци, около “Алтернатива за Германия”, с важно присъствие на нашата “Възраждане” и полската “Конфедерация”. Как ще съжителстват руски агенти и полски ултра-националисти е любопитно, но не представлява политически интерес, защото тази група (сега 25, може би ще стигне до 32 депутати) ще бъде поставена зад непознат до момента “санитарен кордон”, в т.ч най-вероятно не само от ЕНП, социалисти и либерали, но и от останалите “крайно” или “твърдо” десни формации.
Видимо е, че “резервното мнозинство” в ЕП ще бъде вдясно от центъра. Това е добра новина, защото следва да усмири левичарския ентусиазъм на част от социалистите и либералите, и особено - утопичното мислене в дирекциите на Европейската Комисия.
Големият риск и голямата отговорност са в ЕНП, защото нашата група трябва от една страна да удържа европейското единство и общата политика, а от друга - да отчита очевидния завой вдясно на общественото мнение.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.