Как да скараш два (славянски) народа

Американците са страхотни хора. Свестни, работливи и точни. Когато има проблем, той се дефинира, и разрешава за нула време. Винаги съм смятал, че това да си човек не е да нямаш проблеми, а да знаеш как да се справяш с тях. Точно затова им се възхищавам, на прекрасните Американци. Но когато толкова добре можеш да решаваш проблеми, започваш и да разбираш как да правиш трудни за решаване проблеми на враговете си. Което ме довежда до главната тема на тази статия – Как да скараш два (славянски) народа? Всъщност е доста просто и американците и техните сътрудници са осъзнали това отдавна. 
Славяните като цяло и без външна помощ лесно се скарват помежду си. Но по принцип това са малки свади за исторически фигури или територии и се разрешават без насилие. Но целта тук (или проблема, който трябва да се разреши) е да накараш хора, които изглеждат по същия начин, говорят същия език (да приемем с лек диалект), молят се на същия Бог и в чиито вени тече същата кръв да започнат да се избиват. Звучи като сложна задача, докато не се загледате и не направите (притеснителното) откритие, че за да накараш хората да започнат да се колят не отнема много усилие.
Та, какво всъщност трябва да направиш, за да постигнеш тази цел. Тук ще дефинирам три стъпки.
СТЪПКА НОМЕР 1: Езикът (или „мова-та“). Добавете една или две нови букви в азбуката им. Кажете им, че винаги са ги използвали. Променете спелуването или произношението на думите. Тук целта не е да се създаде нов език (защото това е сложно и отнема много време, а американецът цени времето си дори когато създава раздор между народите), а да се промени точно толкова, колкото да даде на хората усещане за разграничаване между „нашите“ и „техните“. Изглежда малко, но това да имате една две различни букви и да спелувате думите по друг начин дава доста голямо усещане за разделение от другия народ. Бонус точки, ако агентите ви започнат да пускат онлайн как единият език е „словото на древните арийци уберменши“ , а езикът на врага (с когото споделяте доста гени) е „грозният рев на бездушна монголоидна орда“.
СТЪПКА НОМЕР 2: Национализъм. Класика в жанра (на разцепване на народи). Национализмът е глупава и лесно оспорима идеология (затова разчитат на популизъм, а не на факти), която отново и отново води до насилие, както към различните, така и към собствените ни хора защото те са „предатели“. Национализмът е лицемерен, зашото оправдава лошите действия на твоя народ, а демонзира упорито тези на врага. Ние ги убиваме защото не са хора, а те не са хора, защото ни убиват. Ние имаме смел лидер, който ще ни доведе до победа, а те имат зъл диктатор, който иска да се къпе в кръвта на децата ни. Ние защитаваме демокрацията (корпоративни и колониални интереси), а те искат да ни поробят и избият (най-често врага следва своите колониални интереси). Измисли им малко история, дай им някоя друга историческа фигура и гледай как ще започнат да се ежат. Някои народи вече си имат националистически исторически фигури и си ги обичат много. Бонус точки, ако отричате нацисткия проблем, за да дискредитирате една от причините за инвазия. Много ги бива тия американци, бе! 
СТЪПКА НОМЕР 3: „Те са минало, бъдещето е при нас!“. След разпада на продължил дълго режим става напечено. Става и много лесно да скарваш хората. Те виждат охолния живот от другата страна на завесата. И те искат така. Нормално и човешко е да искаш да живееш по-добре. И някои хора се възползват от това желание и предлагат „новото начало“, където ще си богат, сит и няма да се притесняваш за нищо. Има само едно малко условие. Дай да използваме територията ти като буфер, дай да сложим няколко бази и ако не дай си Боже стане война, ще трябва малко да се биеш. Ама не се притеснявай за това сега, нека да ти дадем новото начало! И ти се съгласяваш. Вярваш в каузата и нямаш търпение за великото ново начало! Ама всъщност държавата ти става още по-корумпирана и те пращат на фронта. Но си заслужава, защото ти защитваваш ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ! Във войната няма победители войници, има оцелели. Или умираш в някакво поле, чудейки се точно за какво се биеш, или се връщаш и никога повече не си същият. Това важи и за двете страни. Печелят само хората отгоре. Ти получваш посттравматичен стрес, губиш някой крайник, жена ти те напуска и оставаш сам. Или съсипваш, или губиш живота си за интерес, който е прикрит като твой, ама не е съвсем. Тук не оправдавам нападателя. И неговите цели не са свещени и не са това, което те казват и в което някои от вас вярват. Нито една от страните не е особено морална. И двете пращат млади, неопитни момчета в месомелачката, докато седят в офисите си. Най-тъжната част от това което виждам, е че въпреки всичките тези усилия две групи почти еднакви хора да се намразят, те не се мразят чак толкова. Ама заповедите са си заповеди и трябва да се избиват. Поне едните умират като герои в очите на хората.

Това не е статия, в която избирам страна между Изтока и Запада. Не мразя никого. Ако не го правеха американците, щеше да го прави някой друг. Просто описвам факта, че заради интереси, които не разбирам напълно, всеки ден млади момчета едва вкусили живота и невинни жени, и деца умират. 

Истината е, че врагът не е нито този, който не изглежда като теб, нито този който изглежда като теб, а е този с изглед отгоре.