Именно Русия е държавата, която исторически е изиграла решаваща роля в победата над нацистка Германия, а нацизмът като политическа идеология се заражда в Германия

В последните няколко дни се роди една изключително абсурдна версия за случилото се в Пловдив.
След като видяхме, че на практика това са деца, които са фенове на дет метъл групи с антихристиянски призиви и са повлияни от нацизма като идеология и практика, в публичното пространство те бяха свързани с руски неонацист, който преследвал педофили. И оттам в България започна медийна и политическа кампания случаят от Пловдив да бъде представен едва ли не като проруска диверсия срещу България.
Първо, абсурдното в тази ситуация е, че неонацизмът и радикалният национализъм действително са сериозен проблем и със сигурност имат своите представители и в Русия. Но трябва веднага да си припомним, че именно Русия е държавата, която исторически е изиграла решаваща роля в победата над нацистка Германия, а нацизмът като политическа идеология се заражда в Германия.
Самият любимец и знаме на либералните политици у нас - покойният Алексей Навални - в началото на политическата си дейност беше известен и с националистически и ксенофобски позиции. През 2007 г. той участва във видеоклип, в който използва образите на „хлебарки“ и „мухи“ във връзка с чеченци и мюсюлмани. По-късно Навални изразява съжаление за този клип и за думите си.
Ако днес в публичното пространство виждаме примери за проблеми с крайния национализъм и неонацизма, такива примери съществуват и в нашия стратегически партньор, с когото имаме военно-политическа договореност - а именно Украйна.
В медийното пространство има множество публикации за острите критики на Полша към Украйна във връзка с почитането на исторически фигури, свързвани с украински националистически организации, участвали в масови убийства на поляци по време на Втората световна война. Това, разбира се, не прави всички украинци нацисти. Но със сигурност показва, че радикалният национализъм не е явление, което съществува само в Русия или само в България.
И когато виждаме абсурдния патос, с който сериозни хора като академик Денков от ПП говорят за прояви на неонацизъм в България заради изолиран случай на сблъсък между младежи в Банско, това показва нещо друго - че аршинът, с който мерят, далеч не е един.
Тези деца действително са жертва и на нашето общество. Те са далеч от християнската етика и от разбирането за човешко достойнство. Дори в техните представи мъжът, който е комуникирал с това по-младо момиче, да е бил педофил, те не са разбрали, че в България съществуват законови механизми, чрез които подобни хора могат да бъдат предадени на органите на реда и наказани, ако са извършили престъпление.
Но със сигурност насилието, гаврата, унижението и убийството на човек, независимо от обстоятелствата, не могат да бъдат оправдани дори за секунда.
Двойният аршин и лицемерието ясно проличаха и в реакциите около падналия дрон в българското въздушно пространство. Спекулацията, че дронът е руски, показва една фобия, една истерия. А когато стана ясно, че няма основание той да бъде определян като руски, от хора като Тагарев чухме внушението, че дори да не е руски, пак трябва да бъде разглеждан през тази призма. Това вече е патологично състояние и открита манипулация.
Фобията - силният страх от някого и омразата към него - както и сляпата, необусловена любов, или филия, към един или друг чужд народ са изключително опасни състояния за българската политическа система.
Истериците, които политически яхват подобни теми, са безотговорни хора, лишени от трезва преценка и от способност да формулират смислени политически тези. Техният последен пристан е пещерната русофобия, която вече придобива гротескни размери и показва до каква степен политическата манипулация може да доведе до крайности.
А политиката винаги има огромна цена.