"Има нещо по-гнусно от това, че цените се вдигат двойно - това, че ни казват, че това не е вярно..."

"Има нещо по-гнусно от това, че цените се вдигат двойно - това, че ни казват, че това не е вярно...
Вчера чувам по телевизора един с мъртви очи да ни обяснява при Дойнов, че цените се били вдигнали не заради еврото, както впрочем твърдеше Дойнов и е прав, а  всъщност се били вдигнали само с две евро, което е нищо... Така, внимавайте - и ако са се вдигнали след нова година, това е заради вноса на зелен и червен пипер... тук и Дойнов и камерите замръзнаха в потресение, после добави и климата като цяло е виновен, но аз вече бях простреляна. Тялото му - на експерта, беше късо и подпухнало, изляло се по телевизионния стол, очите му - бавни, застинали - леко се изместиха, колкото да центрират мишената, стори ми се, че видях дълъг и тънък език, който изстреля за миг, облиза хипнотизираните срещу екрана и ни преглътна...
Вцепенена съм, нали разбирате какво се случва?
Съзнавате ли го това? 
Не!
Дали?
В драматургията има едно правило (то е само за талантливите, другите не подозират за него) - да знаеш коя точно е драматичната ситуация в една пиеса, същото важи и в живота - да знаеш коя е тази точка, възел, който се затяга около шията на героя до там, че той никога повече не може да е същият. 
И така:
- героят по правило има желание, пречат му да го изпълни, пречи си сам, съмнява се - вътрешно раздвоение е това, после има перипетии, конфликти, али-бали по пътя на изпълняване на желанието си, но най-страшен е онзи драматичен миг, и в това е истинският драматизъм, в който всичкото това остава без значение, когато му става ясно, че желанието му е неосъществимо и той ще е принуден да преосмисли мястото си на този свят - кой е, защо е, изобщо има ли смисъл да го има..., давайки си сметка, че няма как да продължи...
Пример - един човек - убиват детето му, той посвещава живота си, настоящето си в едно желание - да убие, накаже справедливо убийците - тук няма драматична ситуация, дами и господа. Драматичната ситуация е мигът, в който разбере, че не може да убие убийците на детето си, че прокуратура, разследващи, десет години мотане по съдилища, публични унижения, са само протакване на този финал, който е предрешен за нас "зрителите", но не и за него - и всичко това се прави, за да се отдалечи точно този момент, наречен "драматична ситуация", в който ще осъзнае, че желанието му е неосъществимо - сега схванахте ли го? От тази ситуация се излиза или пречупен, или мъртъв, или човек, който вече нищо не го спира, за да извърши страшни неща... 
Ето така се почувствах вчера - един уродлив човек в очите ни заяви, че цените не се вдигат, а само с две евро, но ако се вдигат е заради вноса на зелен и червен пипер... (за идиотите . пипер е чушка) 
Сега схванахте ли коя е драматичната ситуация - мигът, в който осъзнах, че не само очевидността ни се отказва, но се и подиграват с нас, че искаме поне да признаят тази очевидност.
Върнете се по-горе - ние решаваме как да продължим след тази точка на осъзнаване, че нашето желание за справедливост е невъзможно за осъществяване - след това продължаваме мъртви, пречупени или луди, готови да извършим и страшни неща... 
Да, жанрът е трагедия, дами и господа, антична трагедия... 
Защо пиша това? За себе си го правя!"