Има една особена порода политически цинизъм, която у нас вирее по-добре и от бурените край изоставените села
Убедих се. Вече знам, че има една особена порода политически цинизъм, която у нас вирее по-добре и от бурените край изоставените села.
Гледах вчера Асен Василев. Харвардското момче с изгладените ризи, “сладко” шкембе, европейския маниер и празния, остър като бръснач поглед на финансист, за когото живите хора са просто колонка с цифри в екселска таблица. И изведнъж – какъв патос, каква справедливост, каква „принципност“! Извади от нафталина темата за помилванията и се сетил за Десислава Иванчева. Уж да удари по Илияна Йотова, уж да удари по „Дондуков“ 2 в поредната им миризлива предизборна схватка.
Подлост. Чиста, стерилна, безпардонна подлост.
Значи, докато Иванчева гниеше в мухъла, докато се задушаваше от астматични пристъпи с 40 градуса температура зад решетките, докато плачеше за болната си майка и бебето си – Асен Василев и неговата неолиберална дружинка къде бяха? Пиеха смутита, преговаряха за власт и сглобки и се правеха, че тази жена не съществува. Не им беше удобна. Тогава бяха заети да делят порциите с онези същите, които я смачкаха.
А сега, когато майка ѝ умря, а Иванчева отново е в болница с разбито здраве и тежка пневмония – Асен се сети. Извади чуждата трагедия като коз от ръкава, за да събере някой гласец от наивниците. Няма срам, няма милост, няма човещина. Има само PR стратегия и глад за власт.
Иванчева на гърба си разбра какво е държавната машина. Видя я отблизо – показаха я в стъклената клетка, унижиха я, пречупиха я физически. Държавната мафия я прегази като валяк. Но най-страшното не беше самата мафия – нея си я знаем. Най-страшното се оказа лицемерието на тези, които уж щяха да ни спасяват от нея. Онези с претенциите за почтеност, за които едно човешко същество струва точно колкото един лайк в социалните мрежи по време на кампания.
Респект към Десислава Иванчева, която излезе с пост днес. От болничното легло, без сили, смазана, но намери сили да каже истината и да им зашие по един звучен шамар през муцуните. Не ги пусна да си правят пиар на гроба на майка ѝ и на гърба на детето ѝ. Заплю ги!
Свободата, драги Асене, не ви е екселска таблица. А човешкото страдание не е предизборен плакат. Но за да го разбереш, трябва да имаш сърце, а не калкулатор в гърдите.
Българската политика отдавна е локва. Но когато започнете да газите в нея с ботуши върху болни жени – вече става непоносимо. Грях ви на душата. Ако изобщо имате такава.
Автор: Веселин Стаменов
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.