Автор: Павел Ваклинов
Ъндърграунд е полужив труп в моргата и чака някой да го прибере или да го съживи.
Моето поколение създаде изкуството да снимаш капучино. Отрече се от това да крещи, от това да прави секс на публични места, от това да псува дори политиците, които го управляват.
Отрече се и от това да говори искрено, да каже на някого: “Абе ти си голям идиот, ама си истински!”
Няма ъндърграунд литература. Няма кой да псува на хартия. Всичко е гладко избръснато, стегнато, кратко, с емоджита- сърчица.
Всичко е за “story”, за конкурс, за фондация.
Ъндърграунд значи болка.
Моето поколение не иска да усеща болка. Моето поколение не мрази, не се влюбва. Стои апатично над това, което му се случва, и не иска да погледне встрани от собствения си монитор, или смартфон за 4000 лв.
Моето поколение има айфон, и не иска да слезе долу, защото там е студено, а ние не обичаме дискомфорта .
Сякаш няма какво да кажем вече, сякаш страхът се е превърнал в манталитет. Няма гняв, няма болка, няма протест в истинския смисъл на думата.
Моето поколение дори не уби Ъндърграунд, а го забрави.
Това е по-лошото.
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.