Фатих Бирол, шеф на МАЕ: Сегашната криза е по-тежка от тези от 1973, 1979 и 2022 г., взети заедно

Светът е изправен пред голям троен шок – петролен, газов и хранителен, предупреждава изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол, а единствено реално решение е повторното отваряне на Ормузкия проток. Бирол работи с правителства по целия свят, за да намери начини за смекчаване на въздействието на енергийната криза, породена от продължаващата война с Иран. "Днес съм много песимистично настроен, защото тази война блокира една от артериите на световната икономика. Не само петрол и газ, но и торове, нефтохимия, хелий и много други неща. Светът никога не е преживявал прекъсване на енергийните доставки от такъв мащаб. Ако разгледаме трите големи петролни и газови кризи от миналото, настоящата криза е по-сериозна от тези от 1973, 1979 и 2022 г. взети заедно. Изправени сме пред голям енергиен шок, съчетаващ петролен шок, газов шок и хранителен шок. Това е сериозен катаклизъм за икономиката", казва Фатих Бирол в интервю за "Фигаро".

По думите му, световната икономика ще пострада. "Разбира се, европейските страни ще се затруднят, както и Япония, Австралия и други. Но развиващите се страни ще бъдат най-засегнати поради високите цени на петрола, газа и храните, както и ускоряващата се инфлация. Техният икономически растеж ще бъде сериозно засегнат. И се опасявам, че външният дълг на много развиващи се страни ще се увеличи значително. Ето защо съм песимист днес. Всичко това произтича не от самата енергия, а от геополитиката", казва директорът на МАЕ.

Страните-членки на МАЕ вече обявиха процес за освобождаване на стратегически запаси. "Страните от Азиатско-тихоокеанския регион започнаха да освобождават запасите си няколко дни след обявяването на нашите колективни действия, тъй като първоначално бяха най-засегнати. Сега освобождаването на запасите протича по организиран начин в Европа и Северна Америка - обяснява Фатих Бирол. - Този процес ще продължи на пазарите през следващите седмици. Той включва комбинация от запаси за спешни случаи, държани от държавните власти, и промишлени запаси, държани по силата на правителствени задължения, както и суров петрол и петролни продукти. Но освен въпроса за петрола, за много страни въпросът за природния газ също е много сериозен проблем. В много европейски страни, например, цената на електроенергията следва цената на газа".

"Това ще отнеме време, а цената ще зависи от това кога всяка държава реши да попълни запасите си. Тези 400 милиона барела представляват най-голямото освобождаване на запаси в историята, но това е само 20% от общите ни резерви. Все още имаме 80% в запасите си. Ще го използваме, ако е необходимо, но се надявам, че това няма да се случи. Защото работим върху много решения: освобождаваме запаси, предлагаме мерки за пестене на петрол и се занимаваме с енергийна дипломация - например, аз съм в контакт със саудитския, бразилския, индийския и много други министри, - обяснява директорът на МАЕ. - Но всичко това само смекчава болката. Единственото истинско решение се крие другаде: това е повторното отваряне на Ормузкия проток. Докато той остава затворен, световната икономика ще се сблъска с много сериозни трудности".

Страните, които разчитат на внос, са най-уязвими – в Азия, Южна Корея, Япония, но особено Индонезия, Филипините, Виетнам, Пакистан и Бангладеш. Африканските страни също ще бъдат силно засегнати, тъй като развиващите се страни разполагат с ограничени финансови ресурси, обяснява Фатих Бирол.

Ако Ормузкият проток остане затворен през целия април, ще загубим два пъти повече суров петрол и рафинирани продукти, отколкото през март. Навлизаме в „черен април“. В Северното полукълбо, където се намираме, април обикновено бележи началото на пролетта, но днес се опасявам, че ще бележи началото на зимата, казва още шефът на МАЕ.

Той посочва, че 75 енергийни инфраструктури са били атакувани и повредени, като повече от една трета от тях са силно или много силно засегнати. "Възстановяването ще отнеме много време. Ще бъде по-лесно в страни като Саудитска Арабия, която разполага с отличен инженерен опит, необходимите финансови ресурси и където съоръженията са по-малко сериозно повредени, - добавя Бирол. - Но другаде, като например в Ирак, ситуацията е далеч по-лоша. Заплатите и пенсиите на държавните служители зависят от приходите от петрол и газ за приблизително 15 милиона души. Страната е загубила две трети от приходите си от петрол и е близо до икономическа парализа. Ще отнеме много време, докато Близкият изток, който досега беше сигурен световен енергиен център, да се възстанови".

Според директора на МАЕ все пак има причини за оптимизъм: "По време на петролните кризи през 70-те години на миналия век имаше важни стратегически реакции, две от които бяха особено значими. Имаше бум в изграждането на атомни електроцентрали, представляващи приблизително 170 гигавата. Близо половината от съществуващия ядрен парк в света беше построен в отговор на тези кризи. Вторият отговор дойде от автомобилната индустрия. По това време един автомобил изразходваше средно 20 литра на 100 километра. По икономически причини това бързо беше намалено до около 10 литра. Същото ще се случи отново: ще има силна реакция. И архитектурата на глобалната енергийна система ще се промени."

Източник: "Фигаро"