Европейският шпионски проект на Брюксел: Заплаха за суверенитета на страните членки

Проект, който на пръв поглед изглежда технически и почти административен, постепенно се оформя в сърцето на брюкселските институции: създаването на европейско разузнавателно звено, директно подчинено на Европейската комисия и на практика – макар и не формално – на личната власт на Урсула фон дер Лайен. Тази инициатива, развивана тихо, но целенасочено, бележи дълбок завой в институционалния баланс на Съюза. Под претекст за модернизация и реакция срещу хибридни заплахи, тя отваря пробойна в принципа на националния суверенитет и рискува да превърне Европейския съюз в структура със собствени разузнавателни механизми – нещо, което може да има сериозни последици за свободите, властовия баланс и самата сигурност на държавите членки.

На пръв поглед защитниците на проекта използват стандартен аргумент: в един нестабилен и фрагментиран свят, белязан от хибридни войни и информационни манипулации, Европейският съюз трябва да „координира по-добре“ наличната информация, за да взема по-бързи и по-информирани решения. Но зад тези уверения се изгражда инструмент, който може да трансформира самата природа на Съюза – от сътрудничество между суверенни държави към наднационален политически апарат със собствени структури в областта на сигурността. Идеята за европейско разузнаване не е нова.

През годините Брюксел създаде различни механизми за анализ на информация, предоставяна от държавите членки: Центъра за разузнавателен анализ (Intcen), както и специализираните звена на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Всички те функционират – понякога несъвършено – но върху ясен принцип: държавите запазват контрол над това, което споделят, а дипломатическите органи имат политически надзор. Това, което днес предлага Урсула фон дер Лайен, обаче отива много по-далеч: служба, директно подчинена на Комисията, съставена от експерти, подбрани без консултация със страните членки, чиято задача би била да „централизира“ информацията и да я превърне в стратегически инструмент за колегиума на комисарите. Такова развитие тревожи справедливо европейските столици.

Разузнаването е най-чистата форма на държавна власт. То обхваща вътрешната и външната сигурност, антитероризма, контраразузнаването и защитата на жизненоважни национални интереси. Дори частичното прехвърляне на тази компетентност към институция без пряк демократичен мандат, чиито членове не са избрани от гражданите, означава отслабване на суверенитета и отнемане на един от най-важните инструменти за национален контрол. В този случай притесненията са още по-силни, защото проектът се появява на фона на вътрешни институционални съперничества в Брюксел. От дипломатическите представителства на страните членки в Брюксел изразяват опасения, че инициативата може да се превърне в инструмент за заобикаляне на ЕСВД и на неговия ръководител Кая Калас.

За мнозина наблюдатели Урсула фон дер Лайен не толкова укрепва сигурността на ЕС, колкото разширява собствената си власт. След създаването на „колеж по сигурност“, след насърчаването на „европейската отбрана“, след европейското финансиране на въоръжение за Украйна и след стартирането на мащабни програми като Iris², тя вече гледа към автономно разузнавателно звено – извън контрола на държавите. Рисковете от такъв подход са многобройни. Първо, той може да отслаби доверието и обмена между националните служби. Големите европейски държави – Франция, Германия, Италия – не желаят да споделят най-чувствителната си информация със структура, чиито гаранции за неутралност и поверителност са неясни. Също така, разузнаването се основава на доверие – нещо, което брюкселското институционално пространство невинаги вдъхва. Второ, създаването на подобно звено означава концентриране на огромни масиви чувствителни данни на едно място. В контекст на постоянни киберзаплахи, външни намеси и политически напрежения, подобна концентрация създава уязвимост, която може да бъде използвана от недоброжелатели.

Нито една система не е напълно защитена; дори най-добре охраняваните институции са ставали жертви на пробиви. Трето, проектът няма демократичен мандат. Не е проведен обществен дебат. Националните парламенти не са били уведомени. Държавите членки не са дали съгласие. Предложението се движи чрез вътрешни документи, неофициални обсъждания и контролирани изтичания в медиите – типичен модел за разширяване на властта в ЕС: „малки стъпки“, които впоследствие прерастват в постоянни структури с нарастващи правомощия. Четвърто, инициативата може да засили политическата фрагментация в Европа. В момент, когато евроскептицизмът расте, а въпросът за суверенитета е отново централна тема, подобна стъпка може да подхрани допълнително недоверието към европейските институции и да задълбочи вътрешните разломи. Пето, опасността от политическа злоупотреба е реална. Разузнавателна структура, пряко подчинена на Комисията – а не на държавите – може да се използва за вътрешнополитически цели, за оказване на влияние или натиск. Миналото на Урсула фон дер Лайен, включително скандалите около унищожени официални данни по времето, когато беше министър на отбраната на Германия, не вдъхва доверие.

На финала остава фундаменталният въпрос: каква Европа искаме? Европа на нациите – сътрудничещи си, но суверенни – или Европа на технократите, с централизирани апарати за сигурност, функциониращи извън демократичен контрол? Първият модел отразява духа на договорите. Вторият представлява тих, но радикален институционален преврат. Геополитическите предизвикателства пред Европа са реални. Но отговорът не може да бъде изграждането на европейска „дълбока държава“, която работи без мандат, без политически надзор и извън демократичните процеси. Сигурността не се постига чрез бюрократична централизация, а чрез доверие, прозрачност и уважение към националните компетенции. Централизирането на разузнаването в ръцете на Европейската комисия не е просто лоша идея – то е опасно отклонение, което може да отслаби сигурността на континента, да разруши принципите на суверенитета и да създаде структура с непропорционална и неподлежаща на контрол власт. Европа не се нуждае от брюкселско разузнавателно звено. Тя се нуждае от уважение към народите, от яснота на компетенциите и от институционален баланс. Всичко останало е стъпка към политическа конструкция, която никой гражданин не е поискал, но която вече се оформя опасно ясно.

Източник: Гласове