Европа гори, и ние не сме имунизирани

У нас, единственият въпрос е случващото се в Европа ще се пренесе ли тук. Европа гори, и ние не сме имунизирани. Все още има инерционен кредит на доверие към управляващите, но няма да е за дълго. Трябват нестандартни мерки, нетрадиционен бюджет, но в МФ не остана кой да мисли. 
В САЩ, действията на Тръмп не са просто поредна грешка, а съзнателна промяна в политиката. Целта е Украйна да бъде притисната да приеме мирно споразумение при по-неблагоприятни условия. Междувременно Европа изпитва финансови затруднения и все по-трудно може да поддържа военните усилия. Белгийският премиер Барт де Вевер настоя за нормализиране на отношенията с Русия, а позицията му постави под въпрос и плановете на ЕС да използва замразените руски активи в подкрепа на Украйна.
В Германия, засилват се както крайнодесните, така и крайнолевите партии. Причината не е толкова имиграцията, колкото икономическата стагнация, деиндустриализацията, високите цени, жилищният недостиг и влошаващите се обществени услуги. Когато центристките партии продължават да управляват чрез коалиции, без да решават тези проблеми, доверието в тях намалява и избирателите се насочват към политическите крайности.
В Италия, кризата в стоманодобивния сектор показва как индустриалният упадък води до социално напрежение. Заплахата от съкращения и временно спиране на работа в голям металургичен завод предизвика стачки и протести. Правителството трябва да балансира между запазването на стратегическо производство и работните места, от една страна, и ограничените бюджетни средства, от друга. 
В Брюксел, ЕС вероятно ще се откаже от идеята за международно обвързваща забрана на нови нефтени и газови проекти в Арктика. Причината е зависимостта му от енергийните доставки на САЩ и Норвегия, които имат интерес да разширяват добива. Международните климатични усилия не успяват да намалят съществено емисиите, докато климатичните промени и геополитическите конфликти стимулират търсенето на нови енергийни ресурси. 
Във Франция, протестите срещу високите разходи за живот и последвалите безредици създават политически възможности за крайнодесните и крайнолевите сили. Марин льо Пен се представя като кандидат, способен да възстанови реда, и според социологическите проучвания има значителна преднина. Същевременно Рафаел Глюксман набира подкрепа, докато центристките кандидати губят позиции заради неспособността си да се разграничат от политиката на Макрон. Бъдещето на Глюксман зависи от развитието на протестите и от това дали ще успее да предложи по-умерена алтернатива на крайната левица на Меленшон. Основният риск е центристите да загубят толкова много избиратели, че на балотажа да остане избор единствено между крайната левица и крайната десница. 
В САЩ, обявиха сделки на стойност около 12 милиарда долара като част от поредния си опит да разширят влиянието си в богатата на ресурси Централна Азия. Държавният секретар Марко Рубио, който е на посещение в Узбекистан, заяви, че американските компании трябва да се конкурират в региона с Русия и Китай. Това е и част от усилията за намаляване на зависимостта на САЩ от Пекин по отношение на минерали, които са от критично значение за отбраната, технологиите и производството.
Отново в САЩ, Тръмп е готов да се срещне с Путин и Си Дзинпин, но посочи, че основният му фокус ще бъде върху усилията за ядрено разоръжаване, а не върху прекратяването на войната в Украйна.„Бих го направил – не толкова заради Украйна, защото, честно казано, Русия се справя добре по отношение на Украйна, а заради ядреното разоръжаване“, каза Тръмп. 
В Румъния, очаква се кандидатът за министър-председател Лука Никулеску да получи подкрепата на парламента днес за предложеното от него правителство. Като дипломат без партийна принадлежност, Никулеску ще трябва да разчита на крехко споразумение между враждуващи политически сили, като договаря подкрепа за ключови законопроекти – включително държавния бюджет за 2027 г. – за всеки отделен случай.
В Бразилия, според ново проучване, по-малко от седмица преди балотажа на изборите за президент, десният кандидат Флавио Болсонаро и президентът Луис Инасио Лула да Силва са с изравнени позиции. Болсонаро би получил 50,3% от действителните гласове срещу 49,7% за Лула. Допустимата грешка в изследването е 2 %.
В Албания, премиерът Рама заяви, че няма да преговаря с протестиращи, които хвърлят павета и използват насилие, за да наложат исканията си. „С това не може да се преговаря“, каза Рама, държейки паве в ръка, по време на среща с полицейски служители в понеделник. „В момента, в който държавата започне да преговаря с подобно нещо, тя е рухнала.“
Сега знаете повече за света около нас във вторник, както аз го виждам.