Евродепутати заплашиха да блокират съкращения в бюджета на ЕС за 2028-2034 г.

Евродепутати предупредиха, че няма да подкрепят съкращения в следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз, които биха отслабили способността на блока да реагира при кризи и да изпълнява поставените си цели. Това стана по време на обсъждане с представители на Европейската комисия и Съвета на ЕС за последните развития в преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г., съобщиха от Комисията.

Зигфрид Мурешан (ЕНП, Румъния), съдокладчик по МФР на Европейския парламент, заяви, че „всички съкращения на бюджета, които биха отслабили Европа през следващите години, няма да бъдат основа за одобрението на Парламента". По думите му Европарламентът няма да одобри бюджет, който не позволява на ЕС да постигне целите си или отслабва способността му да реагира при кризи и извънредни събития.

Мурешан посочи, че Европейската комисия е предложила бюджет за 2028-2034 г. на същото равнище като настоящата МФР за 2021-2027 г., въпреки че предизвикателствата пред ЕС са се увеличили. Предложението на Комисията представлява 1,15% от брутния национален доход на държавите членки, докато настоящата финансова рамка при представянето й е била 1,14% от БНД. „Всяко по-нататъшно намаляване под предложението на Комисията би отслабило Европа", подчерта Мурешан.

Той отбеляза, че националните бюджети са нараснали с 68% през последните седем години, докато бюджетът на ЕС не е успял да следва същия темп. Според него представата, че бюджетът на ЕС постоянно се увеличава, не отговаря на действителността.
Съдокладчикът Карла Тавареш (С&Д, Португалия) заяви, че ЕС вече не се справя с временни кризи, а със структурни предизвикателства, което изисква също толкова структурен и амбициозен отговор. По думите й Парламентът не иска „повече пари", а ресурси, които да отговарят на отговорностите, възложени на ЕС.

Тавареш посочи, че е налице съгласие за необходимостта Европа да разполага с по-силен бюджет, за да постигне целите си в области като конкурентоспособност, енергийна независимост, сигурност, климат, образование и здравеопазване. В същото време някои държави в Съвета настояват за по-малък бюджет и отхвърлят създаването на нови собствени ресурси.
„Това е желанието за първокласна Европа с второкласен бюджет! Това не е амбиция. Това е противоречие! И това в крайна сметка ще навреди на европейците", предупреди тя.

По думите й изборът не е между „евтина Европа и скъпа Европа", а между недостатъчно финансиран ЕС, който преминава от една криза към друга, и правилно финансиран ЕС, способен да предвижда предизвикателствата, да инвестира в хората и бизнеса и да определя собственото си бъдеще.

Ораторите от повечето политически групи потвърдиха позицията на Европейския парламент, приета през април 2026 г. Евродепутатите настояват за силен и реалистичен бюджет, ориентиран към бъдещето и съответстващ на равнището на амбициите на ЕС, както и за въвеждането на нови източници на приходи.

Парламентът иска бюджетът да носи ползи за гражданите, да намалява неравенствата и да осигурява достатъчно средства за ключови политики, включително селското стопанство, регионалното, кохезионното и социалното финансиране. Евродепутатите изразиха и притеснения за начина, по който се разходват средствата от бюджета на ЕС, и подчертаха необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност.

Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн заяви, че Ирландското председателство ще представи проекта за преговорна позиция на Съвета на ЕС в събота. Целта е преговорите да бъдат придвижени една стъпка по-близо до споразумение, но според Бърн намирането на баланс ще изисква трудни решения.
Пьотр Серафин, комисар по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация, от своя страна критикува подхода на някои столици, които продължават да разглеждат бюджета на ЕС като счетоводен баланс - колко дадена държава внася и колко получава обратно. Според него този подход е бил погрешен и в миналото, но при съвременния бюджет на ЕС вече е напълно неиздържан.

Серафин подчерта, че средствата от бюджета са насочени към общи предизвикателства, които отделните държави членки не могат да преодолеят самостоятелно или чието решаване би било значително по-скъпо, ако всяка страна действа сама.

В позицията си Европейският парламент настоява за увеличение на средствата с около 10% спрямо предложението на Европейската комисия от юли 2025 г. Целта е да бъдат подкрепени ключови приоритети като отбраната и сигурността, конкурентоспособността, сближаването и селското стопанство.

Евродепутатите предлагат и нови източници на приходи за общия бюджет, с които да бъде намален натискът върху вноските на държавите членки. Сред предложенията са данък върху цифровите услуги, данък върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), както и налог върху капиталовите печалби от криптоактиви.

В момента държавите членки водят преговори по общата си позиция за следващата седемгодишна финансова рамка. В проекта за преговорна позиция на Кипърското председателство на Съвета се предлага намаление с 2% спрямо предложението на Европейската комисия. Очаква се „преговорната кутия" на Ирландското председателство на Съвета да бъде представена в събота, 10 октомври.

За приемането на дългосрочния бюджет на ЕС е необходимо единодушно решение на Съвета, както и съгласието на Европейския парламент с абсолютно мнозинство от членовете му. Над 93% от бюджета на ЕС се насочват директно към програми за подкрепа на хора и проекти в държавите членки, докато по-малко от 7% се използват за администрация.