Брюксел замрази своите ответни мерки срещу митата върху стоманата и алуминия, наложени от американския президент, още преди да влязат в сила. Сега двете страни имат 90 дни, за да постигнат споразумение.
БРЮКСЕЛ — Европейският съюз не е привърженик на прибързаните реакции. А когато става дума за търговски войни, той подготвя аргументите си, изгражда консенсус сред своите членки — и запазва най-болезнените си ответни мерки за накрая.
Безпрецедентната митническа офанзива на Доналд Тръмп не е изключение.
Малко след като ЕС финализира своя отговор в сряда на месец старите мита на Тръмп върху стоманата и алуминия, американският президент обяви 90-дневно примирие по отношение на „реципрочните“ мита, които наложи седмица по-рано на „Деня на освобождението“.
Тръмп удари 27-членния блок с 20% мито върху всички стоки. Под натиска на сривовете на финансовите пазари, той намали налога до 10% — базовото ниво, което е определил в опита си да върне инвестициите и индустриалните работни места, изгубени от глобализацията.
Така се случи, че в четвъртък председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен замрази митата на ЕС върху американски стоки на стойност 20,9 милиарда евро още преди те да влязат в сила. Това беше ответна мярка, която така и не се случи. Поне засега.
„Искаме да дадем шанс на преговорите“, заяви фон дер Лайен в публикация в социалните мрежи.
След това добави: „Ако преговорите не са удовлетворителни, нашите ответни мерки ще влязат в сила. Подготвителната работа по допълнителни мерки продължава. Както вече съм казвала — всички опции остават на масата.“
Реакцията на ЕС към Тръмп се движи бавно — както по замисъл, така и по стратегия — основана на правна обосновка и внимателно претеглена чрез вътрешен консенсус — с бизнеса, но най-вече със страните членки.
Защото, макар че търговската политика е в правомощията на Комисията, Брюксел все още се нуждае от политическа подкрепа.
Съгласно сложните правила на ЕС, ескалацията в търговията обикновено изисква подкрепата на „квалифицирано мнозинство“ от националните столици — поне 15 от 27-те държави членки. И дори в случаите, когато Комисията може законово да заобиколи националните правителства, тя предпочита да изгражда коалиции, осъзнавайки, че властта ѝ ѝ е делегирана от държавите членки.
С други думи, ако трябва да говориш с 27 приятели, преди да се изкажеш публично, това обикновено предотвратява емоционални изблици. (Изявлението на фон дер Лайен последва среща на посланиците на ЕС в „секретна стая“, на която се обсъди отстъплението на Тръмп. За разлика от американския президент, тя не управлява чрез указ или пост в социалните мрежи.)
„Необходимостта от изработване на преговорни стратегии, подкрепени от държавите членки, принуждава Комисията да играе дългосрочната игра“, каза Дейвид Клайман, старши търговски експерт в аналитичния център ODI.
„Силният приоритет на добре подготвени преговори в момента работи в полза на ЕС, тъй като фондовите и облигационните пазари причиниха повече щети на митническите планове на Тръмп, отколкото всяка незабавна ответна реакция би могла“, добави той.
Въпреки облекчението от 90-дневното примирие на Тръмп, 25-процентовите мита върху стоманата и алуминия, както и върху автомобилите, остават в сила.
ЕС настоява, че може да ескалира, ако се наложи — и дори е проектирал плашещо търговско „оръжие“, известно като Инструмент срещу принуда (Anti-Coercion Instrument – ACI), за да отвърне на икономическия натиск, който Тръмп упражнява. Но прилагането му ще отнеме поне шест месеца и още две квалифицирани мнозинства.
Както заяви министърът на външните работи и търговията на Ирландия Саймън Харис на среща на търговските министри на ЕС в Люксембург, която проправи пътя за гласуването в сряда: активирането на ACI би представлявало изключителна ескалация. „В много отношения това е ядреният вариант“, каза той пред репортери.
Облекчение
Затова когато Тръмп в сряда призова за тримесечна пауза в ескалацията на митата, принуден от заплахата от глобална финансова криза, Брюксел въздъхна с облекчение. Блокът сметна, че стратегията „изчакай и виж“ си заслужава — поне засега.
„Фондовите пазари вършат работата вместо нас“, каза по-рано тази седмица един дипломат от ЕС, след като американските борсови индекси се приближиха до територия на мечи пазар, а опасността от разпродажба на държавни облигации породи страхове за стабилността на световната финансова система.
Блокът приветства спирането на митата от страна на Тръмп и отговори в рамките на 24 часа със собствено 90-дневно замразяване на своите ответни мерки спрямо митата върху стоманата и алуминия, наложени от Тръмп на 12 март — с което се откри трансатлантически фронт в неговата глобална търговска война.
Почивката, според ЕС, дава нужното време за отдих — и на Тръмп, и на пазарите — за да се успокоят и да постъпят разумно.
Както каза втори дипломат от ЕС: „Нека говорим, и този път сериозно — иначе все пак ще отвърнем.“
Бурбон вън, соя вътре
Целта на стратегията на ЕС е да навреди възможно най-много на републиканските съюзници на Тръмп и на неговата избирателна база, без да се наврежда на европейските интереси.
С тези цели търпението е добродетел, а сдържаността — сила, подчертават служители в Брюксел.
Когато Комисията състави списъка си с мита в отговор на американските такси за стомана и алуминий, тя предвиди три вълни на налагане — от 15 април до 1 декември, в зависимост от продукта.
25-процентното мито върху соята — най-ценната стока в списъка — беше планирано за последно, за да имат европейските фермери време да се адаптират и да се снабдят с продукция от Бразилия или Аржентина, например.
Над 80% от американския износ на соя за ЕС идва от Луизиана — родния щат на председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън, нещо, което висши служители на ЕС с готовност подчертават.
Що се отнася до минимизиране на болката: под натиска на френското, италианското и ирландското правителство, кентъкийският бърбън беше изваден от списъка с ответни мерки, датиращ от първия мандат на Тръмп. Комисията предпочита всички да са „на борда“, вместо да излага националните лидери на заплахата на Тръмп да удари европейския износ на алкохол с 200-процентови мита.
Причина за съществуване
Докато Тръмп иска да разруши многостранната търговска система, която Вашингтон създаде след Втората световна война, Европейският съюз не е готов да се откаже от нея толкова лесно. В крайна сметка, единният пазар е може би най-голямото постижение на блока, а търговията, базирана на правила, е част от неговата ДНК.
Това означава игра по установените правила, с Световната търговска организация като арбитър — дори ако САЩ парализираха дейността ѝ, като блокираха назначенията в апелативния ѝ съд.
„Всяко предложение към САЩ трябва да е в съответствие с правилата на СТО. В този момент не можем да си позволим да изглежда, че и ние пренебрегваме правилата“, каза Игнасио Гарсия Берсеро, бивш ръководител на отношенията със САЩ в търговската дирекция на Комисията по време на първия мандат на Тръмп.
Засега столиците на ЕС подкрепят подхода на Комисията. Дори ако бърбънът — благодарение на френския „експепционализъм“ — получи специално отношение, държавите членки все още смятат, че болката е разпределена равномерно. Тази седмица търговските контрамерки бяха подкрепени от 26 държави членки, като единствено Унгария — вечният аутсайдер — се противопостави.
„Държавите членки почти с облекчение приемат, че не трябва сами да се занимават с това“, каза трети дипломат от ЕС.
„Но скоростта, с която трябва да реагираме, е малко по-спорна.“
Източник: “Politico”
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.