ЕХ, ЛЕБЕДИ МОИ…

ЕХ, ЛЕБЕДИ МОИ…
Само петнайсетина минути гледам анализи на изборните резултати и ми се поду главата. 
Моята внучка, като ѝ писне нещо, и казва, че ѝ се е подула главата. 
Очаквах Илиана Йотова да получи по-голям резултат, но явно съм подценил няколко неща, които сега стават все по-видими. 
Партийната система не само че раздели и разцепи нашето общество – то превърна голяма част от партийните членове и симпатизанти в послушни пионки, във вакли овчици, които можеш да подкараш накъдето пожелаеш. 
Уж трябва всеки да избира самостоятелно, а целокупното ДПС се фръцна ядосано и препречи пътя на своите членове към урните. Забрани им да гласуват. 
Преди за цената се пазареше Ахмед Доган, сега се пазари Делян Пеевски. 
Още щом чух от ГЕРБ-началниците да говорят, че гласоподавателите им били мислещи хора и щели да решат за кого да гласуват, разбрах, че и те ще играят същото предизборно танго – ще чакат при второто засвирване на музиката кой по-учтиво ще ги покани на танц. 
На втория тур на изборите ще трябва да се спасяват две кожи – цената на втория тур са две политически кожи. И всякакви приказки за геополитически ориентации и дрън-дрън, та пляс, опират до въпроса за тези кожи. И за още няколко по-малки кожи. 
Като говоря за партии, ще кажа направо, че Прогресивна България не са абсолютно никаква партия. Те само си мислят, че са партия, но се оказаха пожарна команда, натрупала своята маса и сила в движение и победила на предишните парламентарни избори заради това, че чашата беше преляла. 
Дошли на власт, хубостниците (много големи чукундури има в Прогресивна България) не само не облекчиха положението на народонаселението, ами счупиха чашата одма. 
Дано да се изсилвам, но изобщо не съм сигурен, че началниците в Прогресивна България искат Йотова да стане президент. Вече не съм сигурен. Ами ако на тях, които я познават в друго ѝ качество, им се струва, че сега Президентството ще ѝ дойде много? 
Прогресивните трябва да са наясно, че не стане ли Йотова президент, веднага ще ги насвият за предсрочни избори. И ще са вотове на недоверия до дупка. Не стане ли Йотова президент, ще има сняг, зима и вотове до дупка.
Ще бъда откровен докрай – очаквах Йотова да избере друг човек за вицепрезидент, а не Кирил Вълчев. Около нея се въртяха други риби, някои от тях патриотични, и си представям колко са ѝ сърдити, задето се явява с Кирил Вълчев, а не с тях. Всичко е толкова лично преплетено, толкова егоистично и прагматично, че не е ясно кой за кого гласува и кой, като прегръща някого, не му забожда вилица във врата. Човешките български амбиции – ах, те нямат край.
Тук само ще спомена, че медиите направиха всичко възможно, за да провалят Йотова и безобразният и водевилен случай със Соня Колтуклиева е връх на медийното лицемерие. 
Мисля, че и Гюров, и Кандев са кухи лейки. Особено Кандев е културен шок за мен. Но техният резултат днес само показва, че Тик-Ток е по-важен от всичко и че мускулите и простащината са на голяма почит в България. Ако го пък бяха показали Кандев да се мята на някоя успоредка във фитнес зала, щяха да ударят тавана. 
Днеска Кандев не можеше да каже две думи на кръст, след като е гласувал, ама ще става вицепрезидент. Каква чест и гордост за парвенютата и снобарите по жълтите павета и за целокупния български народ…
В България вече се гласува напук, на инат и по абсолютно запалянковски начин. Или под строгия поглед на партиен надзирател. Електоратът, особено етносният, е абсолютно разфасован, пакетиран и готов за разпродажба. Град Кърджали и плевенското село Буковлък са идеал за демокрация и свободна човешка воля. Като чуя, че живеем в демокрация и имаме свободна воля, и ме заболява коремът от мъка и от смях.
Чух преди малко една женица анализаторка да говори, че Соня Колтуклиева била малкият черен лебед. Под „черен лебед“ лелката пиарка и други такива като нея разбират някой внезапен гаф, който променя положението. И по тоя повод се сетих за Йордан Радичков и за неговите „еех, лебеди мои“.
Радичков разказва как един циганин гледал децата си как се въргалят и си играят в  локва. Гледал ги, гледал ги и възкликнал с умиление: „Еех, лебеди мои!“…
Черните лебеди тепърва предстоят – днес в Кърджали и Буковлък, утре – по цялото ни Отечество любезно, завещано от деди и бащи.