Една идея за хитов сериал

Идея за хитов сериал - животът в град Солун в началото на 20-ти век,  в последните години преди разпадането на Османската империя, във времената на кипящ и избухващ балкански национализъм.

По това време Солун е бил най-голямото европейско пристанище на империята. Почти целия стокооборот между Европа и империята е минавал през Солун. Атина е била незначителна, поне като пристанище - Пирея по това време е било неособено голямо рибарско селище.

Голям (за времето си) пристанищен и търговски град. Пълен с тържища, пазари, моряци, пътници, страноприемници, механи, рибни пазари. Солун е бил много космополитен, а не онази гейска, корпоративна, либерална и синтетична космополитност с мигранти от Африка и Азия, мениджъри и айтита без корен и родина, Airbnb-та и eкспати. А съвсем органична космполитност от естествено създадени общности през вековете (а не импортирани) със своите традиции, занаяти, училища, махали.

Солун е бил може би най-еврейският град в света по онова време - почти половината население са били евреи, от тия испанските евреи. Викали са му европейския Йерусалим. Сега почти никакви евреи не са останали, и между другото, отговорни са не германците, а основно гърците след като взимат града - става огромен пожар (уж случаен), който опожарява еврейските квартали, а после на тяхно място заселват гръцките бежанци от Мала Азия.

Втората най-голяма етническа група в града са турците. Третата са гърците, а ние сме четвърти. Обаче българите са били огромното мнозинство в селата около Солун. Неслучайно те са били част от Българската екзархия. Всичко на север от Солун е било българско. В самия град нашата махала е била около екзархийската църка св. св. Кирил и Методий. Имало е български мъжко и девическо училище, където са се обучавали българи от цяла Македония.

В ония години вече се е знаело, че Османската империя е на смъртен одър и ѝ остават броени години. Солун е бил като една от европейските перли на империята. Голям е бил залогът кой ще го вземе Солун. Макар да сме били чак четвърта по големина група, ние сме имали голям шанс, защото цялата околност е била българска. А най-голямата група са били евреите - Солун е нямало как да стане "еврейски" град, защото не е имало такава държава. След тях са били турците - когато се разпадне империята, градът няма как да е турски. Оставаме ние и гърците. Имало е и идеи Солун да стане свободен търговски град, нещо като средновековните италиански градове-държави.

В ония години всеки млад мъж в Солун е участвал активно в политиката.  Студентски клубове, политически братства, тайни организации. Ако си млад солунец и не се занимаваш активно с политика, все едно нещо не ти е наред, не си истински мъж. Българските училища в Солун са като люпилня и академия за революционни кадри на ВМРО. Представете си време и място, в което всеки млад човек е пълен с идеали, с енергия да променя не само своето бъдеще, а и това на цялата общност и дори курса на историята, с готовност дори за саможертва.

Всяка етническа група в града се организирала и се подготвяла за предстоящата борба за това чий ще е градът. А освен това имало и много млади солунски анархисти, които искали да правят социалистическа революция в Солун. Сега много обичат в малоумните туристически клишета да описват всеки град и място като "vibrant" (пълен с живот, пулсиращ). Толкова изтискано от смисъл и съдържание клише. Обаче, ако има място, което напълно да отговаря на описанието "vibrant", то това е бил Солун в началото на 20-ти век. Пълен с живот, младост, енергия, неизвестност, желание и страст.