Един геноциден маниак напада диктатор
Каква морална абсурдност ни се предлага като единствен избор.
Един геноциден маниак напада диктатор.
И двамата оставят след себе си масови гробове. И двамата разрушават семейства в мащаб, който дори статистиката трудно побира. И въпреки това общественият разговор се свежда до едно: избери страна.
Избери.
Сякаш съвестта е футболна фланелкa, а моралът е геополитическа лотария.
Медиите крещят. Анализаторите се надвикват. Социалните мрежи настояват за позиция. Избери един. Защити един. Оправдай един. Представи единия като необходим, а другия като варварин.
Сякаш насилието се пречиства, когато е стратегически удобно.
Звучи като болна шега.
От кога приехме, че опциите са различни нюанси на кръв? От кога отказът да аплодираш когото и да било се нарича наивност?
Това е истинската дилема. Не кой ще победи. Не кой ще напредне. А какво се случва с нас, когато започнем да рационализираме страданието според знамето, което го придружава.
„По-малкото зло“ звучи прагматично. Зряло. Реалистично. Но дори и то вече не е очевидно. Защото когато човешките животи се превръщат в разменна монета в наративи за власт, злото просто сменя костюма си.
Може би най-смелата позиция днес не е да избереш лагер, а да откажеш самата рамка.
Да кажеш: убийството на цивилни е престъпление. Репресията е престъпление. Етническото прочистване е престъпление. Авторитаризмът е престъпление.
Те не стават приемливи, защото са стратегически изгодни или риторично удобни.
Истинската опасност не е само в бомбите. Тя е в нормализацията. В това колко лесно ни учат да подреждаме зверствата по тежест, вместо да ги отхвърлим изцяло.
Ужасяващо.
И показателно за времето, в което живеем.
Автор: Даниела Самири, фейсбук
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.