ЕЦБ отказва да подкрепи заем от ЕС за Украйна, финансиран със замразени руски активи в Белгия

Европейската централна банка (ЕЦБ) е отказала да предостави гаранция за заем на стойност 140 млрд. евро, предназначен за Украйна и финансиран чрез замразените руски активи, държани в Белгия, съобщи Financial Times във вторник.

В началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през март 2022 г. ЕС замрази около 210 млрд. евро руски активи. По-голямата част от тях (приблизително 190 млрд. евро) се намират в базираната в Брюксел клирингова къща Euroclear.

Досега европейските институции използваха единствено приходите от лихвите върху замразените активи за подкрепа на Украйна. Сега ЕС иска да направи следващата стъпка - да използва самите активи, като мобилизира 140 млрд. евро от средствата в Euroclear, за да покрива финансовите и военните нужди на Украйна през следващите две години. Експерти оценяват украинските нужди на около 135 млрд. евро за периода 2026-2027 г.

Белгия остро се противопоставя на плана заради риска от финансови и правни последици. Премиерът Барт де Вевер настоява държавите членки да предоставят твърди гаранции, че ще споделят риска.

Според Financial Times, Европейската комисия е очаквала ЕЦБ да се намеси като „кредитор от последна инстанция“ за Euroclear. ЕЦБ обаче е заявила, че това „не се разглежда като възможност“. Банката подчертава, че подобен механизъм би означавал директно финансиране на правителства, което е забранено от европейските договори като форма на „монетарно финансиране“. Практиката е забранена, защото води до инфлация и подкопава доверието в централните банки.

Разговорите продължават

В понеделник Урсула фон дер Лайен написа в X, че Комисията е постигнала „добър напредък“ в плана за отключване на замразените средства и възнамерява да представи правни предложения още тази седмица.

Главният говорител на Комисията Паула Пиньо потвърди, че се обсъждат алтернативни варианти за осигуряване на временна ликвидна подкрепа за заема от 140 млрд. евро. „Обсъждаме с ЕЦБ кои решения са възможни“, каза тя.

В края на ноември Комисията изпрати писмо, в което предлага държавите членки да дадат „задължителни, безусловни и неотменими“ гаранции, базирани на националното им богатство.

На 27 ноември Европейският парламент прие резолюция, в която призовава страните членки да създадат „правно и финансово устойчив механизъм“ за възстановяване на Украйна.

Позицията на Белгия

Белгийският премиер продължава да се противопоставя на инициативата ЕС да използва руските активи за покриване на украинските нужди през 2026–2027 г.

Тъй като санкциите се удължават на всеки шест месеца с единодушие, Белгия се опасява, че страна, близка до Москва - например Унгария – може да блокира удължаването им. Това автоматично би отключило активите и би задължило Белгия да ги върне незабавно. Днес Комисията ще представи законодателно предложение за решаване на този проблем.

Фон дер Лайен планира да използва чл. 122 от ДФЕС, който позволява решения с квалифицирано мнозинство „в дух на солидарност“, когато има сериозни икономически рискове. Това би заобиколило необходимостта от единодушие.

В писмо до фон дер Лайен от края на ноември Де Вевер определя плана като „принципно погрешен“. Той настоява за ясни и правно обвързващи гаранции от останалите държави, че ще споделят финансовата отговорност, ако Русия предяви искове за възстановяване на активите.

По информация на Financial Times, премиерът очаква такива гаранции преди срещата на лидерите на ЕС на 18 декември.

Много европейски правителства обаче са скептични към подписване на това, което дипломати определят като „бланко чек“.

Клиринговата къща Euroclear и Националната банка на Белгия също са изпратили писма до ЕС, предупреждавайки за правни и финансови рискове. Директорът на Euroclear, Валери Урбен, заяви пред Le Monde, че не може да изключи съдебни действия срещу ЕС.

Междувременно държавите членки засилват натиска върху Белгия преди предстоящия европейски съвет. Швеция и Нидерландия подчертават, че Украйна спешно се нуждае от средствата, а Германия подкрепя плана, настоявайки за укрепване на украинската ПВО и осигуряване на повече боеприпаси.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че Белгия трябва да промени позицията си, тъй като „репарационният заем“, обезпечен със замразените руски активи, е най-реалистичният вариант и би засилил европейската позиция в преговорите.

Като алтернативи фон дер Лайен посочва набиране на средства чрез емитиране на дълг, гарантиран от бюджета на ЕС, както и двустранни споразумения за национално заематe.

Източник: Гласове