Достена Лаверн: Литературата трябва да се преживява, не само да се чете

Разговор с организаторката на Международния литературен фестивал „Leterapopuli“
24 април 2025
Международният литературен фестивал „Leterapopuli“ вече успя да се утвърди като живо и вдъхновяващо събитие с ярко собствено лице. Второто му издание, което ще се проведе от 13 до 18 май 2025 г., не просто надгражда началото, а обещава да превърне града под тепетата в сцена за литературно и артистично съпреживяване от световна величина. Имената на гостуващите автори като Мемпо Джардинели, Хорхе Волпи и Йоланда Гонзалес сами по себе си говорят за високо международно ниво, а програмата – за стремеж към среща между литература, музика, театър и живо слово.
В сърцето на този амбициозен културен проект стои д-р Достена Лаверн – програмен и артистичен директор на „Leterapopuli“. Изследовател, поетеса и преподавател с опит между България и Франция, тя успява да превърне фестивала в нещо повече от събитие – в пространство за културен обмен, артистично посвещение и възпитание в чувствителност. В интервюто, което следва, д-р Лаверн споделя какво стои зад концепцията на фестивала, как се избират участниците и защо вярата в културата и младите хора е ключът към всяко смислено бъдеще.

Какво се промени или надгради във второто издание на фестивала в сравнение с първото през октомври миналата година?

Летерапопули още не е навършил година, но е вече e жив организъм, който расте и надгражда първоначалната идея, като привлича все повече съучастници, особено сред младата публика на града. Второто издание на фестивала обещава да бъде още по-наситено откъм присъствие на световни имена на литературата, като аржентинския писател Мемпо Джардинели, носител на-най престижните награди за литература в Латинска Америка, a и в Европа, Хорхе Волпи, емблематичен мексикански писател, основоположник на Крак движението, Йоланда Гонзалес, френско-испанска писателка, отличена за оригиналното субективиране на природните стихии в нeйните романи и тн.

Тази година, фестивалът ще се открие на 13-ти май в Зала 1 на Радио Пловдив с музикално-поетичния спектакъл „Завръщане в тайнството“. Идеята за него се роди по време на първото издание и вече повече от шест месеца работим усилено във френско-български екип: Изабел Клайн композира музика и режисира текста, в който аз адаптирам сюжета за Орфей и Евридика в контекста на драмата на постмодерния свят. Николай Гурбанов, диригент на хора на АМТИИ, аранжира и адаптира музиката за хора, а актьорът Руси Чанев подготвя главната роля - тази на Орфей. Всичко това с участието също на студенти от АМТИИ в други сценични роли. Замислен като съвременна мистерийна драма, спектакълът обещава да потопи зрителя в едно незабравимо преживяване на духа, посвещение целящо преодоляване на противоречията чрез разширяване на световъзприятието и разбирането за Любовта

Как бихте описали днешната роля на литературата в живота на българина? Променя ли се тя през последните години?

Не мога да дам оценка за ролята на литературата в живота на българина, първо защото не живея постоянно в България, а и защото Българите са неуловими от статистиката. Книги се купуват, но както и във Франция и навсякъде по света младите хора са хипнотизирани от екраните. Идеята на фестивала е именно тази: да даде възможност на младите хора да вкусят от сладостта на литературното преживяване е да се обърнат към книгата не по задължение, а с трепет и усещане за приключение на сетивата и на духа. Нещо несравнимо по-интензивно и богато от плоското превъртане на информация и сензации в нета и социалните мрежи.

Какви са критериите, по които подбирате авторите за участие във фестивала?

Подборът на авторите се прави от Международния съвет на фестивала, в който участват признати писатели от цял свят. Летерапопули се очертава като бутиков фестивал със свой почерк, който се стреми да създаде качество на съпреживявянето, на общуването между писатели и публика, а също така и на приемственост между изданията на фестивала. Ето защо в тазгодишното издание участват отново и писателите Рахел Мартинес Гомес, носителка на европейската награда за литература и Хосе Мануел Фахардо, един от най популярните испаноезични писатели, директор на престижни литературни събития в Пуерто Рико, Лисабон и тн. По време на пилотното издание през миналия октомври те предизвикаха жив интерес, особено сред студентите, които пожелаха да продължат срещите и работата с тях по време на специални мастъркласове с публиката, особено младите хора.

Идеята на фестивала не е просто да доведем в България звезди на световната литература, а да направим така че тяхното присъствие да остави траен отпечатък в съзнанието и сърцата на публиката. Студенти, преподаватели, ученици и не само, се запалиха след първото издание с усещането че в града се случва нещо нетипично, вълнуващо и разширяващо границите на техните възприятия. Затова, тази година някои от тях се включиха като доброволци.

Къде според Вас е границата между елитарната и достъпната култура – трябва ли литературата да бъде „разбираема“ или „предизвикваща“

За съжаление популярната от една страна и елитарната литература и изкуство от друга са се отдалечили през последните десетилетия и това е пагубно за живата връзка между хората и качествените творчески продукти. Съществува обаче литература, която е едновременно популярна и елитарна, която третира универсални житейски и философски теми без да жертва достъпността на формата, търсейки оригиналност на всяка цена. Фестивалът ни се стреми да представи именно такива образци на съвременната литература, които възраждат разказа, метафората, преживяването, а не маниерничат за да се харесат на тесен кръг посветени. С една дума, търси се литература със сърце, а не ментално конструирани ребуси. Има разбира се един реален проблем, с който се сблъсквам като преподавател и във Франция, и в България: моите студентите боравят трудно с културните референции на нашата цивилизация, не познават библейските сюжети, не познават гръцката митология, нито класическите образи в литературата на Европа и това ни раздалечава, отчуждава едни от други. Има нужда от образование и приемственост, но не от формалистично такова, а от образование което органично да включи всички тези препратки, символи и архетипи защото те имат основополагащо значение за богатството на живеенето и на комуникацията между хората. Без тях, младите биват насила примитивизирани и поробени.

В контекста на нуждата да „вкараме българското училище в 21-ви век“, както отбелязва проф. Амелия Личева – какви литературни гласове и теми липсват според Вас в настоящата образователна програма? Как според Вас могат да се изградят по-дълготрайни връзки между културни организации/дейци и образователната система у нас?

У нас има остра нужда от държавническа политика в образованието, от стратегическо целеполагане, а не работа на парче, с финансиране на проекти от НПОта и фондации. Когато аз заминах за САЩ и Западна Европа като студентка през деветдесетте, българските студенти се отличаваха с висока обща култура и структурирана мисъл. Спомням си, че в Страсбург моите състуденти не познаваха изобщо имена като Херман Хесе, Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас и много други, макар че живееха на няколко спирки с трамвая от Германия. Днес, ние се изравнихме по невежество и даже потънахме. Няма нужда да вкараме българското училище в 21-ви век, както се е изразила професор Амелия Личева. То вече е там, така или иначе, защото 21-ви век се очертава като завръщане към масов примитивизъм не само у нас. За това говорят съвременни философи като Бернар Щиглер, Жан Клод Милнер, Ролан Гори и други.

Ние имаме по-скоро нужда от култивиране и инвестиране в качествени педагози и програми, но за това се иска да определим нашата цел като европейска нация, а не да робуваме на догонващи комплекси. И да, аз например бих включила в програмата по литература и история романите на Вера Мутафчиева, тя несъмнено е белетрист от класата на автори като Маргьорит Юрсенар и заслужава да се изучава от младите хора, още повече че е носител на невероятна историческа памет за България, Балканите, Европа и Изтока…

Каква е визията и за развитието на „Leterapopuli“ през следващите години?

Визията ми за Летерапопули е именно образователна, в най-широкия смисъл на тази дума. Фестивалът има за цел да култивира своята публика, да я накара да съучаства, да твори, особено младите хора. Хубост на сила не става! Така е и с четенето и любовта към литературата. Без да излъчиш любов, няма как да пожънеш истински растеж. Проблемът в България е и липсата на устойчивост на институциите. Слава Богу, тази година Община https://atrakcia.bg/article/2-reaktsiya/3608?fbclid=IwY2xjawJ8IfBleHRuA2FlbQIxMQBicmlkETB0ZHVwNmwwUVlOM2dJRVJpAR6awK-iIbQbyxJKUMmLHoCyB3dH3gdyP3G4soYQuHCqjDJ8FKvwjcHlE78MDw_aem_83s2EiDomD6HTkWMQVejVwПловдив успя да ни включи в културния си календар и да ни финансира, но част от бюджета остава непокрит по-малко от месец преди събитието. Още повече че Министерството на културата бе дълго време блокирано от смяната на правителството и съответно се забавиха процедурите по одобрение на проектите. Наложи се да откажем участието на някои автори в последния момент и това срива доверието и симпатията им към фестивала и страната като цяло… Надявам се, че догодина тези проблеми ще бъдат разрешени.

Фестивал ЛЕТЕРАПОПУЛИ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 1 - „Фестивали и значими събития“ и БИАМ. Той е част от културния календар на града.

Автор: Гергана Гълъбова

Източник: atrakcia.bg