Доц. Буруджиева: Нито купеният, нито контролираният вот се решават с машинното гласуване

По думите на доцент Татяна Буруджиева от социологическата агенция "Галъп“, основното, което прехвърлихме от старата година в новата е бюджета.

"Бюджетът е определящ за това доколко изобщо могат да се правят каквито и да било действия в посока някакво развитие или въобще хоризонт някакъв да се постигне за държавата. Тъй като влизането ни в еврозоната на практика е много сериозно обвързано според мен с това какво ще направим точно в този момент и как ще използваме това ново място, нов ресурс на името и позицията на България, за да направим нещо по-добро за себе си и за развитието на нашата икономика. Още повече в един свят, който в момента, грубо казано, се пренарежда и всеки един ден на практика е загуба", каза Буруджиева в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС.

Политологът обясни, че "държавата може да функционира с бюджета от миналата година, но на практика тя ще стои минимум на равнището на миналата година".

Доцент Буруджиева не отмина и темата с ръста на инфлацията и проблемът с поскъпването на някои стоки и услуги, но по думите й основният въпрос е свързан с очакването за съставяне на ново "прилично служебно правителство".

"Вижте, миналото година беше много интересно от гледна точка на това, че за първи път според мен, по такъв изключителен начин фокусът се постави върху парламента. Много неща преживяхме за тези почти 40 години вече, но никога парламентът, като изключен Великото Народно събрание и съставянето на Конституцията не е бил толкова силно в центъра на внимание на българските граждани. И за съжаление, това не беше най-доброто качество като парламент, което донесе и много разочарования, включително в крайна сметка, ако не бяха промените в Конституцията, ние щяхме да се разделим и с самия парламент. Събитието от декември според мен много ясно показаха, че не става въпрос само за две фигури, не става въпрос само за лидери или за имена, които обичайно коментираме и използваме в нашите коментари позитивно или негативно. Става въпрос за едно много различно очакване към политиците въобще в България, към партиите, към политиците в България и разбира се към институциите. Това фактически след първия протест на 1 декември изкара много по-голямо множество от хора на площадите за изненада според мен и на някои от политиците и организаторите на първия протест. Така че крайно време е да си дадем сметка, че няма как да имаме високо очакване към този парламент", обясни Буруджиева по повод предстоящото първо заседание на НС след празниците.

Тя определи този парламент като "достатъчно нелегитимен".

"Каквото и решение да вземе парламентът по каквито и да е било въпроси, свързани специално с нещата, случващи се в България, много трудно ще постигне някаква степен на доверие. По-скоро този парламент трябва да създаде и да довърши така да се каже технологичните възможности, включително държавата ни да получи парите от Плана за възстановяване, максимално да можем да се възползваме от всичко, което все пак в рамките на годината и правителството, и парламентът, пък и всички ние, като граждани, успяхме да подготвим, за да преминем в следващата година по някакъв по-добър начин. За съжаление, усещането за липса на управленски капацитет в политиците като цяло остава, и независимо от това какви решения ще вземе това Народно събрание, те ще бъдат по-скоро палиативни и по-скоро трябва да стигнем максимално спокойно до изборите. Това е, което може да ни даде Народното събрание. Няма много високи очаквания заради ниското ниво на компетентност, изключителната липса на смислен политически дебат и липсата на идеи и политики вътре в този парламент", заключи експъртът.

Буруджиева е катагорична по отношение на 100-процентовото машинно гласуване, за което настояват от ПП-ДБ.

"Вижте, винаги съм твърдяла, че технологията не може да възстанови нито връзката между политици и граждани, нито може да доведе до доверие в изборите, защото има достатъчно много недоверие и към машините, към онова, което може да се направи с тях като манипулации. Сега, лично мен ако ме питате, парламентът би могъл да гласува и по този начин – в Изборния кодекс да влязат малко по-висока степен на гаранции при използването на машинния вот, но не мога да не се съглася с проф. Константинов в констатацията му, че над 700 000 българи са се отказали да гласуват в периода, в който беше въведен този изцяло машинен вот. Така че от гледна точка на двата основни принципа за честност на едни избори: първият е да не ни се влияе върху гласа, т.е. да можем свободно, спокойно и неконтролирано да дадем своя глас, и вторият е да можем да контролираме този процес като граждани, а не да сме в ръцете на няколко специалиста, които даже нямаме представа кои са, как са подбрани, частни фирми и прочие такива неща, би могло да се повиши малко тази гаранция. Но трябва да сме реалисти. Българите не искаме да разберем две неща: едното е, че купеният вот е много по-малкият проблем. Той съществува, срещу него трябва да се борим с всички сили и да направим всичко възможно той да не бъде допускан. Но нито купеният, нито контролираният още повече вот се решават с машинното гласуване", заключи Буруджива пред ФОКУС.

Източник: Фокус