Днес българчетата се срамуват от майчиния си език

Младежи, деца – красиви родни същества, все още българчета, вървят по улиците на България и разговарят помежду си на английски. Срамуват се от майчиния си език. 

Зная, младостта е неуверена по своята природа. 

 Вкопчва се в сигурността, създава си идоли, подражава на стереотипите, тепърва й предстои да изправя гръбнака на личността си. Вероятно английският за тези млади неукрепнали умове е телепортиране в един друг свят на успеха, лустрото, неоновите витрини, голямото уауууу.  

Помня, в деството ми, в двора ни в Еберщадт имаше италиански автомобилен сервиз, в него работеха млади мъже, италиански гастарбайтери от бедния юг на Италия. Всичките бяха изрусили косите си. Един вид перхидролни тевтонци. 

Комична комплексарска гледка – южняшки тевтонски ерзаци с черти на римляни. 

Същото е и с децата ни днес. Децата на най-древния народ в Европа. Милите те! Красивите ни невинни папагалчета. 

Къде са родителите им и учителите им да им кажат, че без майчиния си език цял живот ще бъдат гастарбайтери в тоя голям себичен свят на борба за оцеляване.