Диана Дамянова: Кирил Петков падна във властта от небето

Диана Дамянова е политически имиджмейкър. Тя е сред създателите на „Продължаваме промяната“ и бивш пиар на партията. От 1990 до 1993 г е вицепрезидент на КНСБ. През 1993 г. създава първата пиар агенция у нас Д&Д, като сред клиентите й са едни от най-големите компании у нас. Тя е един от учредителите на Българската инвестиционно-информационна мрежа.

-Госпожо Дамянова, по-малко от два месеца до влизане на еврото Столична община нанесе удар върху софиянци с цената на паркирането и разширяването на зоните. Как ще го коментирате от пиарска гледна точка?

-Като пиар мога да кажа, че това е самоубийство и неадекватно от икономическа гледна точка. Тези хора в Столичната община нямат никаква обосновка, те не казват къде точно ще отидат парите от поскъпналите зони и от тяхното разширяване. Живеем в абсурдна ситуация, защото хора, които заседават два пъти седмично и са си направили заплатите по 6 хиляди лева, взимат, меко казано, малоумни решения. Факт е, че има проблем с паркирането в София, но той не се решава с увеличаване на цените, без това да е икономически мотивирано. Ако да речем имам малко ресторантче и вдигна цените, веднага ще ме налази онази комисия (КЗП – б.р.), която ще ми иска обяснения защо съм го направила. Въпросната комисия още тази сутрин трябва да се сезира за решението на софийската община. Да не говорим, че те разширяват синята и зелената зона до степен, в която хората по кварталите наистина няма да имат къде да паркират. Ужасяващо самоубийствен акт, който, предполагам, че ще падне, защото твърде много сили се надигнаха срещу него.
Това самоубийство е част от публичната политика на хора, които наричат себе си „добрите сили“. Те са в състояние във всеки един момент да измислят нещо, което да съсипе доверието към тях, колкото изобщо е останало такова.

-Кои добри сили имате предвид?

-Имам предвид цялото това нещо, което нарича себе си демократична общност и твърди, че е неин представител. Друг е въпросът доколко това е демократична общност и дали ние, които не сме привърженици на ПП-ДБ, не сме демократи.

-А какъв е мотивът на тези добри демократични сили, нормалните хора не могат да го прозрат?

-Тук не става дума за мотиви. Тези хора, не без решаващата помощ от моя страна, бяха изсипани с парашут във властта. Имаше някакъв шанс те да се оградят с личности, които разбират, които знаят и да започнат да купуват акъл, както се казва. Те обаче решиха, че са си самодостатъчни. Там са един идиот, втори идиот, трети идиот, Венко Сабрутев, и пак така се редуват. В този смисъл тези хора са напълно неспособни на адекватна мозъчна дейност. Те нямат управленски опит, а и не желаят да добият.

Когато Кирил Петков се оказа във властта абсолютно паднал от небето, имах програма, която споделих с него и той я прие. Бях я нарекла Програма за политическо усъвършенстване. Първо трябваше да учи историята на България в най-важните й части, второ – политическият живот на страната отново в най-важните му части, трето – да научи основните неща в икономиката. Казах му да отделя по 3–4 часа на ден в усвояване на всичко това, за да може да отговаря сравнително адекватно на позицията, която заема. Женорята около него обаче казаха ,че той си е подготвен много добре, и тогава аз се обърнах и си тръгнах. Кирил Петков беше толкова добре, че в крайна сметка след година и половина в политическия живот беше принуден да се самоотстрани. Тези в Столичната общината са същите. Васил Терзиев си купи кметския стол. Защо да не кажем тази истина най-после. Той е симпатично и умно момче и явно много годно да прави бизнес. Една община обаче се управлява, като отчиташ нуждите на хората, изпълняваш ги и знаеш как да комуникираш. На него му липсват и трите сегмента. Не може преди 5 месеца да разиграваш театъра как си сложил на детектор на лъжата кандидата си за главен архитект на София и 4 месеца по-късно да го уволниш. Сега създава дублиращи структури, за да може да байпасне човека, който лично си избра. Това са абсолютно неадекватни действия.

-Успяха ли политиците да артикулират правилно въвеждането на еврото в България? Какво бихте направили вие, ако кампанията беше поверена на вас?

-Тази кампания трябваше да започне много отдавна и трябваше да има човешко лице, а не както е в момента с институционален характер. Трябваше да бъде насочена към онези хора, които никога не са виждали евро и които са най-големите му противници.
Извън платените агитатори срещу еврото, има уязвима част от населението, която изпитва истински страх от него. Затова кампанията трябваше да бъде насочена точно към тях. През медиите аз многократно казвах да се поучат от хърватската кампания. Там имаше 100 работни групи, които обикаляха с автобуси страната и посланията стигнаха до всеки човек. Така в Хърватия успяха да преживеят стреса. Правенето на кампания, без да искаш да откраднеш, е сложна работа.

-Около приемането на бюджета се развихри скандал за заплатите и осигуровките на администрацията, които се оказаха огромно перо в хазната. Какъв е вашият коментар изобщо за новия бюджет?

-Без да изпадам в какъвто и да било драматизъм, защото предишните бюджети не са били по-добри, наклонената бюджетна плоскост започна през 2021 година и се развива по същия популистки начин и сега. Новият бюджет е несправедлив, защото натоварва с осигуровки бизнеса, без да посмее да го направи с държавните чиновници. Вече съм го казвала, но пак ще повторя – този бюджет е направен с цел изборите за президент. Борисов си отглежда кликата, която ще избере президент от ГЕРБ. Отнасям се с разбиране към този процес. Борисов някак си намекна, че ще има някакви реформи догодина. Вече 8 години той е лишен от президентския пост. Разбирам го, беше в тежка ситуация, беше руган, окалян. Всичко това го кара да се дистанцира, но сега той иска реванш. Затова на него му трябва този бюджет, за да спечели изборите.

-Как ще коментирате развръзката с „Лукойл“?

-Както се казва, тази драма приключи без българско участие. Случи се така, че по някакъв начин да свалят напрежението от правителството. То беше уверено, че ще има дерогация, и нещата се развиха с лека уплаха. Ако трябва да бъдем откровени, „Лукойл“ беше много по-голямо огнище на напрежение, отколкото бюджетът и паркирането в София.

- Ваши са думите, че върху властта се изсипва трупано от години напрежение. Защо българинът мрази политиците си?

-В България преходът се олицетворява с това, че 90 процента от хората в политиката са негодни. 10 процента годни потъват в общото политическо блато. Българският народ доминира интелектуално, морално и образователно своята политическа класа. В този смисъл той не може да направи нищо друго, освен да се отнася шлагерно към нея. Когато имаш пред себе си Венко Сабрутев, който обяснява нещата като човек от първа инстанция, в теб не нараства недоверието, а нараства смехът. Цялото това нещо задължително води до подриване на основите на политическата класа. Тази професия не е престижна в България. Тя е професия на хора, които нямат друго предназначение и са се оказали там благодарение на коленопреклонното си отношение към лидера на партията, който и да е той. Тя е съставена от хора, влезли в политиката, за да изпълнят икономически планове, които във всички случаи не са свързани с просперитета на държавата. При пропорционалната изборна система, каквато имаме сега, ние не избираме политици, а избираме верни на лидера хора.

- Кои партии и политици имат шанс да спечелят изборите и изобщо да влязат в парламента, ако изборите бяха днес?

-Всички проучвания в неизборна обстановка не са адекватни. Освен това съм сигурна, че ако не стане някое драматично политическо събитие, няма да има избори до президентските. Причината е проста – Борисов, Пеевски и хората около тях са твърдо решени да не допуснат Радев да седне на масата. Те ще го накарат да влезе, да мине време, да направи партия, да се овъргаля в политиката и тогава вече да се състезава с тях. А и като че ли обратното не е политически правилно, защото досега Радев не е представлявал собствената си личност, а цялото одобрение към него е към президентската институция. Ако трябва да говорим за морал, редно е той да слезе на политически терен и да се сборичка с всички останали. Преди края на 2027 година не виждам предпоставки за избори, а тогава голяма част от това нещо, което се намира в парламента и се нарича политически партии, няма да съществува.

Автор: Петя Бахарова

Източник: “Филтър”